Стремежът да регистрирам и класифицирам всевъзможни форми на графична комуникация неизбежно ме води към шотландския тартан.
Тартанът е плат, изтъкан от пресичащи се под прав ъгъл вълнени нишки. Първото му документирано споменаване във връзка с Шотландия е от 16. век, но дълго време няма никакво отношение към клановетеи носенето му е по-скоро въпрос на личен вкус. За това, че все пак тартанът достига статус на национален символ още тогава, говори забранатаму, както и на килтовете, след якобитските бунтове през 1746 г. Няколко години преди това е регистриран и първият стандартизиран тартан - този на Блек Уоч, шотландски полк в британската армия (картиниките са в края на постинга, сега само четем). Възходът на карето е свързано с шотландския романтизъм от началото на 19. век, ендорсването му от принц Албърт и появата на изкуствените багрила, с които десените стават по-контрастни. Парадоксално, ключова роля за (въз)раждането на тартана изиграва един фалшификат. Вестиариум Скотикуме уж древен каталог с уж официалните тартани на куп кланове, всъщност съставен от Джон и Чарлс Алън, наричащи се братя Собиески Стюарт. Издаден е през 1842 г., след като няколко години преди това двамата не успяват да убедят сър Уолтър Скот, може би най-важният шотландски обществен деец на епохата, в автентичността му. Паралелно с тартаните романтизмът ражда и клановитеемблеми, които се различават от гербовете - едноцветни са и се състоят от знак, венец, мото и коронка. Преди това членовете на даден клан са се маркирали с клонка на баретата.
Всеки тартан може да се опише с комбинация от букви и цифри (знам, че тук вече те спечелих). DB44K4DB4K4DB4K32G32K4G32K32DB32K4DB4 е например гореспоменатият Блек Уоч. Традиционните цветове са 8: B - синьо, G - зелено, W - бяло, K - черно, Y - жълто, N - сиво, R - червено и T - кафяво, като с D и L се индикира дали става дума за по-тъмен или по-светъл нюанс, а цифрите са броя на нишките. Възможно е да се използват и по-модерни цветове, които се означават с до 3 букви и се описват допълнително. В момента има над 7000 официални тартана, като за това се грижат две сравнително млади организации - Шотландската тартанова служба, обединяваща предимно производители и търговци и поддържаща международен регистър, и държавната Шотландски регистър на тартаните, която поема през 2008 г. тази функция от Лорд Лайън. Освен традиоционните кланови и военни, могат да се регистрират лични, модни и корпоративни, както доста често и регионални - всички канадски провинции и някои американски щати си имат официални тартани.
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
Е, в случай, че ти е дошло вдъхновението, можеш лесно да създадешсобствен тартани да го регистрираш.
Тартанът е плат, изтъкан от пресичащи се под прав ъгъл вълнени нишки. Първото му документирано споменаване във връзка с Шотландия е от 16. век, но дълго време няма никакво отношение към клановетеи носенето му е по-скоро въпрос на личен вкус. За това, че все пак тартанът достига статус на национален символ още тогава, говори забранатаму, както и на килтовете, след якобитските бунтове през 1746 г. Няколко години преди това е регистриран и първият стандартизиран тартан - този на Блек Уоч, шотландски полк в британската армия (картиниките са в края на постинга, сега само четем). Възходът на карето е свързано с шотландския романтизъм от началото на 19. век, ендорсването му от принц Албърт и появата на изкуствените багрила, с които десените стават по-контрастни. Парадоксално, ключова роля за (въз)раждането на тартана изиграва един фалшификат. Вестиариум Скотикуме уж древен каталог с уж официалните тартани на куп кланове, всъщност съставен от Джон и Чарлс Алън, наричащи се братя Собиески Стюарт. Издаден е през 1842 г., след като няколко години преди това двамата не успяват да убедят сър Уолтър Скот, може би най-важният шотландски обществен деец на епохата, в автентичността му. Паралелно с тартаните романтизмът ражда и клановитеемблеми, които се различават от гербовете - едноцветни са и се състоят от знак, венец, мото и коронка. Преди това членовете на даден клан са се маркирали с клонка на баретата.
Всеки тартан може да се опише с комбинация от букви и цифри (знам, че тук вече те спечелих). DB44K4DB4K4DB4K32G32K4G32K32DB32K4DB4 е например гореспоменатият Блек Уоч. Традиционните цветове са 8: B - синьо, G - зелено, W - бяло, K - черно, Y - жълто, N - сиво, R - червено и T - кафяво, като с D и L се индикира дали става дума за по-тъмен или по-светъл нюанс, а цифрите са броя на нишките. Възможно е да се използват и по-модерни цветове, които се означават с до 3 букви и се описват допълнително. В момента има над 7000 официални тартана, като за това се грижат две сравнително млади организации - Шотландската тартанова служба, обединяваща предимно производители и търговци и поддържаща международен регистър, и държавната Шотландски регистър на тартаните, която поема през 2008 г. тази функция от Лорд Лайън. Освен традиоционните кланови и военни, могат да се регистрират лични, модни и корпоративни, както доста често и регионални - всички канадски провинции и някои американски щати си имат официални тартани.
Кралският Балморал
.png)
.png)
Бърбери :-)
Нюфаундленд и Лабрадор
.png)
Клан Уолъс, мотивът се използва върху тиксотона 3М
Ню Мексико
Е, в случай, че ти е дошло вдъхновението, можеш лесно да създадешсобствен тартани да го регистрираш.
.jpg)
