П. С. Не е ли странно, че родителите снимат децата си за спомен, докато животът изисква да е обратното.
П. С. Не е ли странно, че родителите снимат децата си за спомен, докато животът изисква да е обратното.
↧
Ема и Ина
П. С. Не е ли странно, че родителите снимат децата си за спомен, докато животът изисква да е обратното.
↧
Лудата с количката
Във всеки квартал си има постоянно присъствие. Възрастният мъж, който постоянно прави нещо по колата си, може да няма защо, само за да не е с жена си, продавачката в гаражния магазин за секънд хенд, пушеща на пейката до входа, чичовците, пиещи на масата под асмата на двора на една от малкото останали къщи, със занемарената барака, където някога са се продавали безалкохолно и бира, лудата с немита коса, обикаляща улиците. Те са там винаги, когато минеш, правят същото, което помниш, че са правили преди години.
Не бях се появявал в стария квартал от много време, може би 2-3 години, но миналата седмица трябваше да мина оттам да нагледам апартамента. Всичко си беше същото, може би малко по-мръсно от преди, там си бяха и хората от постоянното присъствие. Почти всички де. Никога не съм се интересувал от човешките истории, още по-малко от историите на хора, които не са ми близки или пък хора, чиито истории не са предназначени за всички. Но сега ми се наложи да чуя нейната.
Количката, с която обикаляше, беше празна - била е на детето й, което загубила едва 2-годишно отдавна. Със закачена на дръжките чанта, от която се подава бебешко шише, вестник, с чадърче лятото, дъждобран, когато вали, и одеялце, ако е студено. Анелия беше на около 40, с изморено луничаво лице, права кестенява коса с няколко бели косъма, прилично облечена, макар и без да изглежда чисто. Не помня да имаше мъж, вероятно я беше напуснал, след като се е побъркала, не работеше, но и не изглежда да имаше нужда от много пари. Клатушкаше количката назад-напред, когато спираше на едно място, и от време на време шъшкаше към невидимото бебе. Заговаряше се често със съседките, дискутираха сериали, козметика, цени и каквото друго обикновено си говорят жените. Те я приемаха, макар и различно - ако темата стигнеше до сина й, повечето си замълчаваха, гледаха спокойно да сменят темата, но имаше и такива, които избухваха й казваха да спре да с тоя цирк, да отиде се лекува.
Беше придобила клошарски начин на живот, беше на улицата по цял ден и нощ, мисля, че проверяваше и кофите. И така, докато не я изнасилили. Била много зле, прекарала няколко седмици, може би дори месеци по болниците.
И се оправила. Спряла да разхожда количката, задържала се повече време вкъщи, започнала да се поддържа, взела си котка (само една), включвала се по-рядко и лаконично в комшийските разговори. Един вид, това нещастие й помогнало да си реши проблемите, да започне да води нормален живот. Съседите изглеждаха доволни от развръзката, но изглежда, за всеки случай, гледаха да не споменават детето й пред нея.
Сигурно не знаеха, че редовно се чува с него по Скайп.
Не бях се появявал в стария квартал от много време, може би 2-3 години, но миналата седмица трябваше да мина оттам да нагледам апартамента. Всичко си беше същото, може би малко по-мръсно от преди, там си бяха и хората от постоянното присъствие. Почти всички де. Никога не съм се интересувал от човешките истории, още по-малко от историите на хора, които не са ми близки или пък хора, чиито истории не са предназначени за всички. Но сега ми се наложи да чуя нейната.
Количката, с която обикаляше, беше празна - била е на детето й, което загубила едва 2-годишно отдавна. Със закачена на дръжките чанта, от която се подава бебешко шише, вестник, с чадърче лятото, дъждобран, когато вали, и одеялце, ако е студено. Анелия беше на около 40, с изморено луничаво лице, права кестенява коса с няколко бели косъма, прилично облечена, макар и без да изглежда чисто. Не помня да имаше мъж, вероятно я беше напуснал, след като се е побъркала, не работеше, но и не изглежда да имаше нужда от много пари. Клатушкаше количката назад-напред, когато спираше на едно място, и от време на време шъшкаше към невидимото бебе. Заговаряше се често със съседките, дискутираха сериали, козметика, цени и каквото друго обикновено си говорят жените. Те я приемаха, макар и различно - ако темата стигнеше до сина й, повечето си замълчаваха, гледаха спокойно да сменят темата, но имаше и такива, които избухваха й казваха да спре да с тоя цирк, да отиде се лекува.
Беше придобила клошарски начин на живот, беше на улицата по цял ден и нощ, мисля, че проверяваше и кофите. И така, докато не я изнасилили. Била много зле, прекарала няколко седмици, може би дори месеци по болниците.
И се оправила. Спряла да разхожда количката, задържала се повече време вкъщи, започнала да се поддържа, взела си котка (само една), включвала се по-рядко и лаконично в комшийските разговори. Един вид, това нещастие й помогнало да си реши проблемите, да започне да води нормален живот. Съседите изглеждаха доволни от развръзката, но изглежда, за всеки случай, гледаха да не споменават детето й пред нея.
↧
↧
Разни фотографи 34
Струва ми се, че след този постинг няма да остане добър фотограф, който не е представен в поредицата.
![]()
![]()
![]()
ДафиХагай, Николо Бонфадини, АндрюДжинджигян, Адам Робъртсън, Едън Батки, МодШалар, ПруСтент, КасиПанек, Тим Доброволни, СашаЛевин, ШиверРейфреш, ДжаръдКастейнг, ДжейДейли, ГрегБоратин, СаймънДейвидсън, Джордан Съливан, Джейсън Марк Харис, Надя Лий Коен, ДаниГиберт, РогУокър, ТатянаКарпова, Юрий Тресков, Жан-Пол Гуд, ЛиндзиД'Адато, СашаАрутюнова, ДжошУул, ДейвидХаузърман, Фернандо Пас, Вероника Издебска, ОстинСтовал, Мари Бретон, Ию Сусирая, Гуидо Арджентини, Катя Званцева, още Шон и Сенг, БенРейнс, ГоранТомашевич, Ференц Берко, НикТревис, Рей Гутиерес, Александра Авакян, Же Чен, ЛюдовикФлоран, ТреворУилсън, Иления Урсо, МарселПомер, Никол Хайнигер, ПедроГиналя, ДжинийнЛънд, УгодалТроцо, Михаел Белхади, АлександрМойсеенко, Матиас Хайдерих, Жорж Пашеко, МатеоМескалчин, Сандра Хойн, Хавиер Арсенияс, Амин Насер, СамантаФортънбъри, Зорица Пурлия.
![]()
![]()
![]()
Крис Флойд, СараЛоврин, МаркЕрвуе, ЛюкПеърсол, ДмитрийОлейниченко, АндерсНилсен, МаркъсХайд, Карлота Кардана, Ромина Ресиа, Никълас Идироглу, КристинаКазарина, Танасис Крикис, Холгер ван Дромел, КристоферВесер, ЛеонардоКоредор, РобТимко, Карло Мари, АлфредоКристинциано, РоналдВилграс, СамХорийн, ЖакВейерс, Марян Язди, Шинджи Ичикава, БорисМихайлов, Пиерпаоло Митика, ДжованиАлиеви, АлексисДунас, Хайнц Ризер, Робърт Годе, Лара Ферони, Поли Пенроуз, ЛорисОен, Акира Такауе, Бено Сараджич, Жоао Моргадо, Томохиде Икея, ТомекМаколски, ЗалинаСафарова, Моника Дениван, Жанол Апен, АваПивот, УейвЛачиш, ЖанинМизера, Франк Желабер, КарлосТейшейра, СайзаКрусБакани, ЛинаЦангерс, ВикиКолерова, АрмелКерен, АлександрПрисчепов, Томас Фидлер, СнежанаМорозова, Лиза Доу, ШайДетар, Саймън Морис, Александер Клебе, ГюнтерАхтлайтнер, Теди Маркс, Ларс Ботен.
![]()
![]()
![]()
ЕлиасКарлсън, ощеАнастасийМихайлов, Анди Вауман, Франсоа Ле Диакорн, ФранческоПаолети, ЕнцоДавид ПлаИриарте, Джон Суонел, Лейла Алауи, ДипакХарко, ЧейсЗалуски, Йохан Ньовенбург, Катя Стукрат, ИремЧакър, Мадс Нисен, Маркъс Саломон, Давид Карделус, Татяна Авджиева, ДерекКайнд, Александер Хуфенбах, СиймурТемплар, Лара Гаспарото, Волфганг Морицер, Джефри Ванхаут, НаомиКрейгс, Фабрицио Коста, Иля Жирнов, Рафаел Ваяле, ЕнрикеСесар, Йоаким Карлсон, БараПрашилова, ЛорандГелнер, Лев Ефтимов, Т. Х.Тейлър, още ТомасПрайър, ЖиянгЧен, МатилдаХил-Дженкинс, ДжорджДжанио, Доун Хана, ЕвгенийАпин, още МартинЗибенбрунер, ШелбиДимънд, Андреа Пасон, МигелСол, Франсоа Сеше, МатяжОчко, ИнесПеркович, ДжованиРака, ЩефаниВалк, Михаела Норок, ТицианаНани, СтаниславПучковский, СоняКегай, Пийт Мълър, МаксТомпсън, Холи Бърнам, Стефани Димисковски, ощеВиталийСокол, АндрийКримовский, още Сам Хаскинс.
![]()
![]()
![]()
Фелипе Барбоса, ТомБлачфорд, Гунар Смолянски, ФеликсРахор, ФлорДиамант, ПьотрЛипски, ДжъстинВейг, ТомасШвайцер, Джейсън Маккийн, Мартина Станек, ФабиоПренолато, КлаудиуБрату, ЛюбомирЛетко, ХорхеКоромина, Виктор Заманский, ГлебТарасенко, още Джулия Берсани, Реза Рот, Мери-Луиз Табек, Пиер-Анж Карлоти, Нико Геес, ДианаДалсасо, ИгорГрацер, Сергей Филимонов, Скот Фърки, ДонаТроуп, ощеМарианаКалдас, Густаво Зилберщайн, РутБърнард, Бен Берншнайдер, ДжесикаТремп, Жорди Пелегри, Пжемислав Адамски , РоджърРосел, Шиню Су, Лука Салвестрини, Тим Уокър, СергейЮжаков, МагаСото, Андреа Буя, ДашаЕлисеева, РозаВолцоген, Винченцо Рекиа, Кристина Йенко, Марко Макиелето, МайкълАш Смит, Джовани Троило, АлександрИзюмов, Фредерик Ванвалегем, още МариоТестино, Пол Ларкинс, Брет Стенли, СофияШулц, ФранческаДонатели, ХефПрентисе, Паола Малопо, Кортни Тайт, АлексиаСинклер, Силвио Теста, МикелеФероти, Катя Симкин, Фабио Кастильоне, РандалХобит, Олаф Питцер, Виктория Янашвили, ИляЛаврешкин, ПетерМароши.
![]()
![]()
![]()
Анди Елоуей, ВасилГерманов, Шарлот Абрамов, Тони Янг, ГеаУудс, Робърт Уайснър, Дамла Шахин, Силвър Халид, ЕдуардСкобъл, АлексБеркун, ОлександрЛишчинский, още АндрейЙонов, ДаниелШефер, ГабриелеРескалдини, Луис Хвейсъл Борк, Кася Кринска, още ДмитрийПлюснин, Себастиан Донат, Дж. Куази Кинг, Шай Детар, Роберт Щаудингер и Андреас Франке, Юко Лехтола, Баптист Леон, Спенсър Чарлс, АдамКатцСиндинг, Мустафа Абдулазиз, Рикардо Фонтана, Денис Мечам, Майк Могъл, Хералдо де Барос, Моника Дофа, Андрей Бедров, Оливър Берлин, Алън Джоунс, ГонзалоВияр, БорисБугаев, ШонПерес, МайкълЕбс, още ПавелРъйженков, Слава, Щефан Бойтлер, Дино Мари, БеноаПайе, Шариф Хамза, Никол Бентли, "ЮджийнРено", Фан Хо, КаренАбрамян, Луиза Прадо, АндреаКолантони, РусланНабиев, Джакомо Ребеки, Тейн Кофин, ШиничироТанака, РишарБашелие, Елена Данилова, Марат Тинчеров, Аля Искрук, СтаниславБлаженков, НаташаДеа, ДжонДъниган, Джереми Гибс, Мартин Кимбъл, СараМартине.
![]()
![]()
![]()
Ив ХуйТруонг, Ричард Ансет, БрианаКапоци, ЛукаПарето, Боб Манс, Диферсон да Силва, ДенисЗабазнов , Киса Тойошима, отновоСтефанБраухли, Вергиния Янчева, ПетерЗелей, АнекСуванафум, Мат Сартийн, Лука Касара, Роби Бразъс, Хан Лий де Бур, НоаРъсел, Клер Марле, Хуанма Монклоа, Алиция Юсупова, КристофЗубек, Катрин Саско, Томас Матю, Елена и Виталий Василиеви, Салваторе Ди Киачо, ЛараЗанкул, Лука ДеФалко, Раян Бъсард, Джошуа Пол, Бъни Линч, АлийшаУдсън, Джасмин Фицуилям, МариянаКласан, ЯкубКозиел, АланБрамсен, РафаелКсипсилон, ДмитрийРайцман, Валентина Валоне, Алексей Кисельов, Ян Игнац Жиха, Анастасия Иванова, Майкъл Донован, НиколаНери, Нагиб Ел Десуки, Хейли Ноар, Луиза Дупенталери Кьел Ита, Лорис Гонфиоти, Рафаел Корценски, Трой Томлинсън, АлвароГереро, НиколаФурни, ЖакРатаз, ЕдРос, Еспен Фаугстад, Хила Лайзер Бея, Тони Елис, РахимЛабан, ХолгерВайгел, Кристиан Шнеегас, Евгений Провокаторов, Давид Коптиетер, Фабиен Паскал, ДжоАгире.
↧
Архив: юли, август, септември 2011
Архивът е счупен, коментарите не се появяват. Може би защото никой не чете (архива) и никой не коментира. Има няколко хубави текста от 2011 година - този, този, този. Има и няколко хубави снимки.
↧
Разни 113
Хубавото на линковете в тези Разни е, че лесно могат да се разделят на три групи - такива, обясняващи света около нас, всевъзможни творци и куриозни истории от миналото. Всичко по реда си:
![]()
Слабо известен извън Великобритания факт е, че традиционните пъбове, при все автентичната си обстановка и оригинален вид, са всъщност собственост на няколко големи вериги, т. нар. пъбкос, с по няколко хиляди пъба, които ги отдават на кръчмарите при схема, подобна на франчайз и при доста тежки условия. И всичко това погубва специфичната пъб култура, с която обичаме да свързваме добрата стара Англия. Е, крафт пивоварите идват на помощи това е най-оптимистичната история от началото на годината. Продължаваме по темата: още за това как се комбинират различни типове бира с храна, домашна пивоварна (при това не американска, а нашенска, източноевропейска), един по-екстремен начин да си приготвиш бира - от разтворим концентрат, повече за стаута (все пак онзи ден беше Свети Патрик), архивни кадриот предаването на най-известнияспециалист и популяризатор на бирената култураМайкъл Джексън от все още социалистическа Чехословакия и малко по-модерни начини да откриваш бирата с тези 5 мобилни приложения.
Кликни тук, за да проследиш в реално време емоциите (емоджиите) на света, а ако това не ти стига, емотиконите за интроверти, за гаднярии от ИКЕА (само такова нямаше там) ще завършат картинката.
Музика, но музика от природни звуции генериранаот фолклорни шевици.
Едва ли е нужно да ти обяснявам колко дразнещо е да работиш в оупън офис. И то е доказано вредно и контрапродуктивно.
![]()
Вселената на уесандерсъновия Гранд хотел Будапеща си е, ами... цяла вселена. А Рецептата за сладкиша куртезан о шоколана култовата сладкарница Мендъл'с прескача в реалността. Tук пък може да пътуваш кулинарно към съвсем реални дестинации, а тук - да откриеш рецепти в анимирани синемаграфи. Стигаме до особеностите на американската кухня и ресторантис фокус върху най-вкусното телешко на Ню Йорки рецепта за бейгъли от лингвист.
Сега трябва да се справиш с тази напълно неорганизирана поредица линкове: Уикипедия като космическа галактика, тайните на Лондонското метро, излишните японци, наци модата завлядява Далечния Изтокпо един шокиращо невинен начин, статистически сравнения между европейските футболни лиги, твърде дългата трилогия на Питър Джексън Хобитът, монтирана като един-единствен 4-часов филм, природознание онлайн, моят приятел Франк Лойд Райт от Лего, принцесите на Дисни в исторически автентични носии, защо миришат старите хора, как Фотошоп експерти се мъчатс първата версия на програмата, къде е най-евтино и най-скъпо да се живее (внимание върху третото място в гъзарската листа), всичко, което си искал да знаеш от порно звезда, малко чешки лафове.
Джереми Кларксън, водещият на Топ Гиър, чието име наскоро нашумя след поредния (последния?) му скандал, е първият изобщо собственик на плюшено мече Падингтън. Историята? Родителите му са всъщност първите производителина играчката и малкият Джереми получава прототипа още през 1972 г. Изводи за възпитанието? Не знам.
![]()
![]()
Ще оставя тези креативни идеи и идеи как да бъдеш креативен тук: супер герои във фламандски стилот Саша Голдбергер и още провокативна живопис от Нелсън Шанкси Паскал Мьолман, една идея по-малко претенция с илюстраторите - Недялко Иванов-Нечо, Катрин Лепаж, Мая Вронска, СергейСтанчев, Питър Стрейни Даниел Куело, югославски дизайн 2015, по една уникална дървена лъжица на ден, пчелен свят, и преди съм показвал минимализирани футболни емблеми, но тук може да сравниш цели 4 подхода, носителите на Златната топка, разбира се винтидж, история на Световните в ключови инфографики, футболните екипи на няколко рекламни агенции, фешънфланелкии головете от кръга в комиксови илюстрации, цианоторбички, четири специални фотографски проекта - тъкани от хора (китайци, разбира се), истински жени в цялата им красота, тела в меди студентски репликина актови класики, раз-два-три хипстър лого генератор, ако героите от сериалибяха компании, размазваща тримерна типографияот Толга Гиргин, разнообразните шрифтове в Берлинското метро, калиграфия като от едно времесега, най-добрите кирилски шрифтове за годината, ръчни рецепти, надписии скулптори от храна, размазано изкуствои лазерни цици, бляскащи, стрелящи лазерни цици, лога за призрачните градове в Саскечуани Албърта, сапуни за пияници, столкъри, зли диктатори, хипстъри, изобщо за всички, една от най-добре пазените тайни във вселената (и има защо) - официалнитеплакати на мисиите на НАСА, гуакамоле, цветни схеми за всякакви схеми, измисли вкус на чипсза едни пари, иконки, цветовете на анимационните филми, класически метъл обложки в 60-тарски стил.
![]()
Когато преди 2 години се шегувкахме с новата драхма, не подозирах колко е извратено чувството за хумор имат гърците, които си избраха местната Атака и шашардисаха ЕС, но ето ти една нова версия (пусни си транслейта за да разбереш кои са звездитеот "емисията"). Имам и още една заигравка с еврото, пак от Гърция. Картинката отгоре обаче е от един (уви, само студентски) проект, който минава границите на паричния дизайн, а аз съм се нагледал на банкноти - палци горе за Барбара Бернати дано нещо подобно ското види бял свят (и ултравиолетова светлина).
Не знам защо с времето думичката дилетантсе е сдобила с леко негативна конотация (също като друга хубава дума с близко значение - аматьор). Дилетантие всъщност общество, възникнало в началото на 17. век и целящо подкрепата и популяризирането на изкуството. А сега, като един съвременен дилетант, ти предлагам да се запознаеш със следните истории: как е изобретен молива, който не е чак толкова стар, колкото си мислиш, еротична фотография от Бел епок, 100 години какво е красотав различни държави, една от най-мистериозните книги на света - Кодекс Серафинианус, как тоалетната хартия тръгва от САЩ в началото на 20. век, за да е абсолютно немислимо да си представим личната хигиена без нея в наши дни, история на градовете в 50 сгради (поредицата сега започва, вземи си пуканки и чети), можеш да гледаш в цялост Пулгасари, може би най-известният филм от КНДР - колкото и невероятно да звучи, това е севрнокорейският пропаганден еквивалент на Годзила, времената, когато флиперите са били незаконни, как жените оформили мъжките пениси (еволюционно, разбира се), чий е Крим, леко срамната причина големите перуки за мъже да владеят европейската мода през 17. век, дневник на посещенията на Маргарет Тачър при фризьора (120 за година, брой, който не би впечатлил нито една съвременна кифла от нашите географски ширини), и какво се случва с първия лекар, който препоръчва редовното миене на ръцете.
Ако бях открил този блогпо-рано, графичният материал към постингите ми за кончината на Османската империя (първа част, втора част) щеше да е далеч по-богат. Засега ти обръщам внимание на тази идейна немска карта на региона, в която по-любопитен дори от немската Мала Азия и Арабски полуостров и руска Персия е австро-унгарския коридор до Солун, а на теб оставям да откриеш останалите съкровища на отоманската картография. Можеш да хвърлиш поглед и върху сравнението между нормани и селджукив светлината на кръстоносните походи и подборката от още 40 карти, обясняващиБлизкия Изток.
Първият мач в историята, в който играчите носят номера на фланелките и на съдията не се налага да ги познава по формата на веждите и дължината на шортите, е финалът за Купата на ФА през 1933 г. По-куриозното е, че футболистите на Евертън носят номера от 1 до 11, а на Манчестър Сити - от 12 до 22.
Оставаме в темата с преглед на първите стъпки, дрибълчета и полягвания за дузпа на футбола в Германия, които се губят в 70-те години на 19. век.
Докато иначе от все сърце препоръчвам чудесната Соц гурмена Албена Шкодрова, този по-кратък прегледна всекидневието по време на комунизма от Иван Еленков (да, бащата на блогъра) също си струва.
Какъв цвят си представяш, когато става дума за ванилия? Бяло, бежово? Защо, ванилията е кафява? Още за впечатляващия път на растениетоот племето тотонаки в Мексико до почти всеки съвременен десерт.
За Милунка Савичедва ли ще прочетеш в който и да е български исторически източник, въпреки че е национален герой на Сърбия и най-награждаваната жена-воин някога изобщо. Причината - ордените си печели по време на Балканските и Първата Световна войни и най-вече в битките при Брегалница и завоя на Черна, които са пагубни за българските кампании.
![]()
Сигурно ще ти разваля деня с нелепата съдба на легендарното куче Лайка, първото (земно) живо същество в космоса. Лайка е обречена на смърт, защото по начало не е предвиден механизъм, който да я върне на Земята. Умира обаче още по-гадно - от стрес и прегряване скоро след излитането.
На Бенджамин Франклин, освен много други неща, дължим и странния дизайн на една от първите американски монети - фугио цента, на който е изобразен слънчев часовник, а самата дума fugio, е референция към летящото време, подсилена с надписа "Гледай си работата" отдолу. Какъв контраст с новия паунд, чийто дизайнер е 15-годишно хлапе.
И още една тема, на която съм обръщал внимание преди (много време) - сарматизмът като явление сред полската аристокрация от 16. и 17. век, разгледан много по-подробно с проявите мув облеклото, военното дело, храната и културата.
Ето как едно бизнес решение променя цели езици - през 1891 г. Балзен започва да произвежда в Хановер бисквитки от френския вид пти бюре (измислен само няколко години преди това в Нант от Льофевр-Ютил, друга легендарна компания, позната сега като LU). Името което германците обаче дават на продукта е английско - butter cakes, брандът пък е Лайбницв чест на един от най-известните синове на Хановер - математикът и философ Готфрид Лайбниц. Скоро обаче в компанията установяват, че немските клиенти се затрудняват с произношението и променят изписванетона keks, а след това жертва пада и множественото число. Как думата стига до българския е различна (и непозната за мен) история.
Апропо етимология, френската дума клошаре навлязла в много езици. Произходът й обаче е малко странен - през Средновековието имало практика бездомниците да бъдат викани, за да бият тежките камбани на готическите катедрали, като тази в Руан. Камбана на френски е clocheи от там - клошар.
Апропо печива, сигурно си мислиш, че италианското хлебче чабата е с вековни традиции и рецепта? Грешиш. Чабататае създадена (и патентована) едва през 1982 г. в малкото градче Адриа като отговор на френските багети, които били започнали да изяждат (шегичка) пазара на сандвичи.
Че авторите на комикси са хора с чувство за хумор, е ясно, но и трябва да си фен на дневните стриповеза да оцениш този исторически първоаприлски момент.
Пенсилвания, един от големите американски щати, поне на североизток, наистина носи името на човек. През 1681 г. крал Чарлс II дава правата върху земята на Уилям Пен, за да изплати дълг към баща му адмирал Уилям Пен старши. Уил е леко засрамен от името, дадено от краля - Пенсилвания, защото сам имал намерение да кръсти територията Ню Уелс или просто Силвания (гориста земяна латински), но нямало как да промени кралската грамота. Лицето му, макар и неофициално, пък е лого на една от популярните компании за закуски в Америка - Куакър Оутс.
Кликни тук, за да проследиш в реално време емоциите (емоджиите) на света, а ако това не ти стига, емотиконите за интроверти, за гаднярии от ИКЕА (само такова нямаше там) ще завършат картинката.
Музика, но музика от природни звуции генериранаот фолклорни шевици.
Едва ли е нужно да ти обяснявам колко дразнещо е да работиш в оупън офис. И то е доказано вредно и контрапродуктивно.
Сега трябва да се справиш с тази напълно неорганизирана поредица линкове: Уикипедия като космическа галактика, тайните на Лондонското метро, излишните японци, наци модата завлядява Далечния Изтокпо един шокиращо невинен начин, статистически сравнения между европейските футболни лиги, твърде дългата трилогия на Питър Джексън Хобитът, монтирана като един-единствен 4-часов филм, природознание онлайн, моят приятел Франк Лойд Райт от Лего, принцесите на Дисни в исторически автентични носии, защо миришат старите хора, как Фотошоп експерти се мъчатс първата версия на програмата, къде е най-евтино и най-скъпо да се живее (внимание върху третото място в гъзарската листа), всичко, което си искал да знаеш от порно звезда, малко чешки лафове.
Джереми Кларксън, водещият на Топ Гиър, чието име наскоро нашумя след поредния (последния?) му скандал, е първият изобщо собственик на плюшено мече Падингтън. Историята? Родителите му са всъщност първите производителина играчката и малкият Джереми получава прототипа още през 1972 г. Изводи за възпитанието? Не знам.
Не знам защо с времето думичката дилетантсе е сдобила с леко негативна конотация (също като друга хубава дума с близко значение - аматьор). Дилетантие всъщност общество, възникнало в началото на 17. век и целящо подкрепата и популяризирането на изкуството. А сега, като един съвременен дилетант, ти предлагам да се запознаеш със следните истории: как е изобретен молива, който не е чак толкова стар, колкото си мислиш, еротична фотография от Бел епок, 100 години какво е красотав различни държави, една от най-мистериозните книги на света - Кодекс Серафинианус, как тоалетната хартия тръгва от САЩ в началото на 20. век, за да е абсолютно немислимо да си представим личната хигиена без нея в наши дни, история на градовете в 50 сгради (поредицата сега започва, вземи си пуканки и чети), можеш да гледаш в цялост Пулгасари, може би най-известният филм от КНДР - колкото и невероятно да звучи, това е севрнокорейският пропаганден еквивалент на Годзила, времената, когато флиперите са били незаконни, как жените оформили мъжките пениси (еволюционно, разбира се), чий е Крим, леко срамната причина големите перуки за мъже да владеят европейската мода през 17. век, дневник на посещенията на Маргарет Тачър при фризьора (120 за година, брой, който не би впечатлил нито една съвременна кифла от нашите географски ширини), и какво се случва с първия лекар, който препоръчва редовното миене на ръцете.
Ако бях открил този блогпо-рано, графичният материал към постингите ми за кончината на Османската империя (първа част, втора част) щеше да е далеч по-богат. Засега ти обръщам внимание на тази идейна немска карта на региона, в която по-любопитен дори от немската Мала Азия и Арабски полуостров и руска Персия е австро-унгарския коридор до Солун, а на теб оставям да откриеш останалите съкровища на отоманската картография. Можеш да хвърлиш поглед и върху сравнението между нормани и селджукив светлината на кръстоносните походи и подборката от още 40 карти, обясняващиБлизкия Изток.
Първият мач в историята, в който играчите носят номера на фланелките и на съдията не се налага да ги познава по формата на веждите и дължината на шортите, е финалът за Купата на ФА през 1933 г. По-куриозното е, че футболистите на Евертън носят номера от 1 до 11, а на Манчестър Сити - от 12 до 22.
Оставаме в темата с преглед на първите стъпки, дрибълчета и полягвания за дузпа на футбола в Германия, които се губят в 70-те години на 19. век.
Докато иначе от все сърце препоръчвам чудесната Соц гурмена Албена Шкодрова, този по-кратък прегледна всекидневието по време на комунизма от Иван Еленков (да, бащата на блогъра) също си струва.
Какъв цвят си представяш, когато става дума за ванилия? Бяло, бежово? Защо, ванилията е кафява? Още за впечатляващия път на растениетоот племето тотонаки в Мексико до почти всеки съвременен десерт.
За Милунка Савичедва ли ще прочетеш в който и да е български исторически източник, въпреки че е национален герой на Сърбия и най-награждаваната жена-воин някога изобщо. Причината - ордените си печели по време на Балканските и Първата Световна войни и най-вече в битките при Брегалница и завоя на Черна, които са пагубни за българските кампании.
На Бенджамин Франклин, освен много други неща, дължим и странния дизайн на една от първите американски монети - фугио цента, на който е изобразен слънчев часовник, а самата дума fugio, е референция към летящото време, подсилена с надписа "Гледай си работата" отдолу. Какъв контраст с новия паунд, чийто дизайнер е 15-годишно хлапе.
И още една тема, на която съм обръщал внимание преди (много време) - сарматизмът като явление сред полската аристокрация от 16. и 17. век, разгледан много по-подробно с проявите мув облеклото, военното дело, храната и културата.
Ето как едно бизнес решение променя цели езици - през 1891 г. Балзен започва да произвежда в Хановер бисквитки от френския вид пти бюре (измислен само няколко години преди това в Нант от Льофевр-Ютил, друга легендарна компания, позната сега като LU). Името което германците обаче дават на продукта е английско - butter cakes, брандът пък е Лайбницв чест на един от най-известните синове на Хановер - математикът и философ Готфрид Лайбниц. Скоро обаче в компанията установяват, че немските клиенти се затрудняват с произношението и променят изписванетона keks, а след това жертва пада и множественото число. Как думата стига до българския е различна (и непозната за мен) история.
Апропо етимология, френската дума клошаре навлязла в много езици. Произходът й обаче е малко странен - през Средновековието имало практика бездомниците да бъдат викани, за да бият тежките камбани на готическите катедрали, като тази в Руан. Камбана на френски е clocheи от там - клошар.
Апропо печива, сигурно си мислиш, че италианското хлебче чабата е с вековни традиции и рецепта? Грешиш. Чабататае създадена (и патентована) едва през 1982 г. в малкото градче Адриа като отговор на френските багети, които били започнали да изяждат (шегичка) пазара на сандвичи.
Че авторите на комикси са хора с чувство за хумор, е ясно, но и трябва да си фен на дневните стриповеза да оцениш този исторически първоаприлски момент.
Пенсилвания, един от големите американски щати, поне на североизток, наистина носи името на човек. През 1681 г. крал Чарлс II дава правата върху земята на Уилям Пен, за да изплати дълг към баща му адмирал Уилям Пен старши. Уил е леко засрамен от името, дадено от краля - Пенсилвания, защото сам имал намерение да кръсти територията Ню Уелс или просто Силвания (гориста земяна латински), но нямало как да промени кралската грамота. Лицето му, макар и неофициално, пък е лого на една от популярните компании за закуски в Америка - Куакър Оутс.
↧
↧
Булгартурист
Напоследък усилено се старая да не критикувам негативно - не защото няма какво, а защото няма смисъл. Тази история обаче се написа сама.
Точно преди седмица при незаконното разрушаване на хотел (за да може на мястото му да бъде построена нов) в комплекс Слънчев ден, собственост на червения бизнесмен Георги Гергов, загинаха четирима души. Въпреки че сградата се накланя опасно, шефът на фирмата, която ги е наела без трудови договори, без застраховки, нарежда на работниците да влязат и започнат да рушат носещите колони с ръчни къртачи, докато той наблюдава на безопасно разстояние. 10 етажа се срутват върху четиримата и ги смазват. Дойде Великден и покрай празничното чукане с яйца и преяждане с козунаци някак забравихме за жертвите. Какво толкова - 4 циганина повече или по-малко, на кого му пука, пък фирмите - наши, читави.
По същото време малко по на юг, на плаж Корал започна изгражданетона курортен комплекс. И докато кметът на Царево и инвеститорът се уточняваха пред телевизионните камери дали излятия бетон може да се нарече бетон, стана ясно, че строежът е започнал с ОВОС от 2004 г., а ОВОС, какво да го правиш, има свойството да важи само 5 години. Нищо че и с просто око се вижда, че става дума за 100-метровата зона от брега, където е абсолютно забранено да се строи.
Междувременно, сюрреалистична метална ограда изникна по дължина в средата на плажа на Кранево. В онлайн медиите, които първи разръчкаха мистерията, се появи и снимка от другата страна на заграждението - на затворения комплекс Дружба Бей Гардън (голяма забава с тези имена), бивш пионерски лагер. Снимката е от сайта на фирма Екострой Чакалови (забава голяма, ти казвам), специализираща в щампован и шлайфан бетон. Хубава работа, до днес не знаех за съществуването на такова нещо като щампован бетон - ето, човек научава по нещо ново всеки ден.
Няма как да пропусна боя за хранамежду български и румънски туристи на Златни пясъци - настанили 800 човека, пък яденето като за 300. Е, може да сме свидетели на зараждането на нов атрактивен великденски обичай.
Всичко това е ок, притеснява ме само, че и четирите истории се случиха в рамките на една седмица в началото на април - цели 3 месеца преди активния сезон, още преди чалгата да задъни по Черноморието, преди дори кръчмите да са изпекли и замразили пържолите, които ще сервират цяло лято и хотелските комплекси да са започнали да изливат тонове фекалии в морето. Ма то верно, без руснаците сме за никъде.
Точно преди седмица при незаконното разрушаване на хотел (за да може на мястото му да бъде построена нов) в комплекс Слънчев ден, собственост на червения бизнесмен Георги Гергов, загинаха четирима души. Въпреки че сградата се накланя опасно, шефът на фирмата, която ги е наела без трудови договори, без застраховки, нарежда на работниците да влязат и започнат да рушат носещите колони с ръчни къртачи, докато той наблюдава на безопасно разстояние. 10 етажа се срутват върху четиримата и ги смазват. Дойде Великден и покрай празничното чукане с яйца и преяждане с козунаци някак забравихме за жертвите. Какво толкова - 4 циганина повече или по-малко, на кого му пука, пък фирмите - наши, читави.
По същото време малко по на юг, на плаж Корал започна изгражданетона курортен комплекс. И докато кметът на Царево и инвеститорът се уточняваха пред телевизионните камери дали излятия бетон може да се нарече бетон, стана ясно, че строежът е започнал с ОВОС от 2004 г., а ОВОС, какво да го правиш, има свойството да важи само 5 години. Нищо че и с просто око се вижда, че става дума за 100-метровата зона от брега, където е абсолютно забранено да се строи.
Междувременно, сюрреалистична метална ограда изникна по дължина в средата на плажа на Кранево. В онлайн медиите, които първи разръчкаха мистерията, се появи и снимка от другата страна на заграждението - на затворения комплекс Дружба Бей Гардън (голяма забава с тези имена), бивш пионерски лагер. Снимката е от сайта на фирма Екострой Чакалови (забава голяма, ти казвам), специализираща в щампован и шлайфан бетон. Хубава работа, до днес не знаех за съществуването на такова нещо като щампован бетон - ето, човек научава по нещо ново всеки ден.
Няма как да пропусна боя за хранамежду български и румънски туристи на Златни пясъци - настанили 800 човека, пък яденето като за 300. Е, може да сме свидетели на зараждането на нов атрактивен великденски обичай.
Всичко това е ок, притеснява ме само, че и четирите истории се случиха в рамките на една седмица в началото на април - цели 3 месеца преди активния сезон, още преди чалгата да задъни по Черноморието, преди дори кръчмите да са изпекли и замразили пържолите, които ще сервират цяло лято и хотелските комплекси да са започнали да изливат тонове фекалии в морето. Ма то верно, без руснаците сме за никъде.
↧
Разни фотографи 35
Един от отговорите, които със сигурно можеше да чуеш от мен при интервю за работа, поне доскоро, беше, че не обичам да оставям нещата недовършени. Междувременно мейлите на няколко месеца просто отиват в папка Архив, красиво обзаведеният апартамент си чака первазите от вътрешната страна на прозорците вече трета година, а казанчето за домашна бира стои в ъгъла - трябват му само няколко кранчета и врътки за да заработи.
Постингите в този блог се подготвят бавно и внимателно, но се пишат бързо и между другото. Не, че те интересува, все пак просто боря усещането за незавършеност.
![]()
![]()
![]()
ПетяШаламанова, НоелОсвалд, Стефан Василев, Джоакино ДелЕрба, Ракел Пеликано, МелисаКартахена, Чарли Енгман, Елен Неврокопска, Томас Дод, Йенер Торун, Хайди Ливайн, ТимТадър, ВладимирНечипоренко, Пабло Лопес Лус, ЛейлаБърни, Джослин Бейн Хог, АнгелинаНевская, ЯнЗеманек, МирандаЛеман, ЕкатеринаОжиганова, Алан Паудрил, РодолфоАсин, МирославБелев, АдрианоНевес, Фейв Уайз, МарвинКлайнемайер, СтефаниКарильо, Милър Родригес, ВивианФу, СараБаба.
![]()
![]()
Джако Василев, Габор Ердели, Наталия Москера, ГонзалоБенар, ЮрийШевченко, Руван Вайесория, АлександрЛапушинский, Никола Жандрен, АтишаПолсън, Мариус Фийт, АндрейГолузенков, МаксимГуселников, Владимир Архипов, ДавидБенолиел, Рори Пейн, ДамирАриков, МатюХанъл, НикоСтинге, ПавелАплетин, Рупърт Ламонтан, ВесаПиханурми, Матю Лийфхийт, Емануела Милячо, Гудин Грийн, Джойс Тенесон, Сам, Логан Дилейни, Карломан Масидиано Сеспедес.
![]()
![]()
![]()
Петрос Кублис, Тамаш Дежьо, КениБаркър, ФабианеЛазарески, ДжонМойър, Жаклин Де Милиа, Джа Тексън, ДжоузефДелДука, ЗуфарВалиев, МихаилБатеньов, Катрин Сервел, още Клео-НикитаТомасон, ХендрикКрьонерт, Жан-МариФреанчески, КонстанцаДжанкинто, МаксимМаксимов, ИнгоКремел, ХолиКерт, ЧарлсУорън, ЕстерМендес, Огино Таро, ощеАндрейСтанко, УлиДункел, Уолтър Аюс, Кристоф Полочек, още КарлитоСкилиро, ЩефанГезел, ЕманюелОрен, ЖулияПюиг, ТомХайдер, Исиар Караско.
![]()
![]()
![]()
ТимФранко, РебекаЛичфийлд, Бен Макрей, ДоротаГорецка, ЪрниПасуотърс, ТодЕърспийд, Ян Рабание, КристианЛибранд, НикъласРауценотново, Гордън Тейт, Яник Десмет, Сан КуВанг, Ананя Танту, ИлонаШевчишина, НагиСакай, Ернан Торо, НоганиМур, Джъстин Робинсън, ЕмилиКуош, ДатоКоридзе, ДаряЧачева, Жереми Клос, АндреасВозница, ЙевеХолтхаусен, Джанлука Мости, МаркоМикиелето, Луиджи Висконти, МуратЕминолу, Оливер Юнгман, Роже Мишел Фишман, Воутер Стройф.
![]()
![]()
![]()
АрисДжером, НиколайКолев, Мохамед Сатар, Дария Ендресен, ЕрикСуонсън, КатаринаЮнг, Себастиан Людке, Шон О'Нийл, Рахул Амин, Кам Атрий, Рон Дресъл, Херман Роке, Доминик Гарбан, Лаура Ненц, РенанМонтейро, Игор Бурба, КристофърТомас Мур, ЛукашЦирвус, Фред Мейлан, АнаЦупяк, СвенКречмер, Кристобал Мояно, Сюзан Хелън Стебен, ЕрикФлек, Ромен Бурван, Дани Лейн, Александер Хайц, МихалБудабар, Сьорен Солскяр, Мари-Луиз Табак, Еду Гомес.
![]()
![]()
![]()
Родриго Ериб, ЕвгенияКарика, НиколаВандеберг, Джихан Алпгирай, Аушра Рекашюте, СебастиенБеген, МишоЙовачич, Джозефина Биети, Фредрик Селберг, Джузепе Чикала, БилХъдсън, Роман Коев, Йенс Шмид, Михал Коралевски, Дамиано Ерико, Балджит Сингх, Гая Франчиози, Ибрахим Кьосейомер, Йонатан Пунтеволд, А.К.Никълас, Роберт Випьор, Павел Шенк, ОлаАджани, Джон Куок Нгуен, НикитаКорохов, Рикардо Мелосу, КарлосЕрехон, Яна Новак, Джо Реал, ХристинаДимитрова, МенеликПъриър, Шърман Орендорф, Сара Биле.
Постингите в този блог се подготвят бавно и внимателно, но се пишат бързо и между другото. Не, че те интересува, все пак просто боря усещането за незавършеност.
↧
Джентълмените от Еускади
Макар първият футболен мач в Испания да се е играл много по-рано, през 1870-те, далеч на юг в Андалусия между английската управа на мините в Рио Тинто и на железницата, свързваща ги с близкото пристанище Уелва, именно баските са фундаментални за испанския футбол през първата половина на 20. век, след която в него започва да се усеща влиянието най-вече на "вноса" от Южна Америка, но и на няколко ключови унгарски играча. Еускади, и в частност Билбао, също поддържа близки отношения с Великобритания. Старото пристанище на града Ел Аренал в продължение на векове осигурява търговията между страната и британците, които впоследствие управляват и местните металургични предприятия. За разлика от съседния Сан Себастиян, плячкосан от английската армия след "освобождението" си от французите по време на една от Наполеоновите войни, Билбао е пощаден и опазен, включително и при последвалата Първа Карлистка война - падналите британци са погребани в местността около брега ба река Нерион, получила името Кампа де Лос Инглесес, където до построяването на първия предназначен за футбол стадион в Испания Сан Мамесместните за пръв път ритат топка, а сега се издига музеят Гугенхайм. Не малко баски младежи получават образованието на Острова - именно те са основателите на Атлетик (с неслучайно английски правопис на името), а местните предприемачи, сред които един от спонсорите на Атлетик в онези първи години - фамилия де ла Сота, продължават да поддържат бизнес отношения и да подпомагат Антантата по време на същата тази Първа Световна, прогонила Били Барнс от родината му. За разлика от Андалусия, билбаоските футболни ентусиасти не позволяват чужденците да капсулират играта за себе си, напротив, както отбелязва отличния познавач на испанския футбол Джими Бърнсв хрониката си Ла Роха, използват мачлетата край реката да се социализират с англичаните. Клубът, станал нарицателен с продуктивната си школа кантераи политиката да допуска в редиците си само с родени в Страната на баските играчи, както и стилът му на игра обаче се формират именно под английско влияние - един от няколкото парадокса в историята му.
Мистър Барнсналага желязна дисциплина и отборна игра, дълги пасове и бързи атаки по крилата. Вратарят Ибарече, безкомпромисната защитна двойка Солаун и Уртадо, черноработникът Егия и гигантите Белаусте и Рамон в средата на терена и нападателите Исета, Херман Ечевария, Апон, Суасо и, разбира се, Рафаел Морено Арансади - Пичичи донасят на Атлетик три поредни Купи на края - през 1914, 1915 и 1916 г., дублирани с титли от не по-малко интересното регионално първенство в конкуренция с отбори като Аренас Гечо, Расинг Сантандер, Спортинг Ирун и Реал Сосиедад. След последната от тях обаче Барнс е все пак мобилизиран и трябва да напусне - показателен е фактът, че червено-белите решават да не назначават нов треньор и изчакват Били, който се завръща през 1920 г., като остава начело един сезон, през който взима още една Купа. Испанската лига все още не е основана - това се случваедва през 1929 г., а честта да спечели първия дубъл има друг английски джентълмен, и то архетипен - с бомбе, мустаци, костюм и пура в устата, Фред Пентланд. След напускането на Барнс, управата на Атлетик търси нов мениджър, нормално - англичанин, с обяви в Дейли Мейл и Спортинг Лайф, но го намира наблизо - Пентланд води Сантандер в предишния сезон. При двата си престоя начело Фред печели общо 5 Купи и 2 титли в Ла Лига (записва и рекордна победа с 12:1 срещу Барселона), а в Испания води успешно и Реал Овиедо и столичния клон на лъвовете - Атлетико Мадрид.
Първото участие на испанския национален отбор на Олимпиада е на турнира в Антверп 1920, игри белязани от недопускане на спортисти от държавите, загубили Голямата война, в т. ч. България. Отборът е съставен предимно от баски (13), каталунски (4) и галисийски (3) футболисти - от севера на страната, където по онова време вече се играе на трева, за разлика от прашните терени на юг. Испания бие Дания в първия мач, но отпада след загуба от Белгия във втория. След финала, завършил впрочем скандално, в който домакините печелят титлата, на иберийците се открива възможност да се борят за медалите - по системата Бергвал, нещо като репешажи, даваща възможност на отборите, отстранени по пътя от шампиона да се класират по-високо.
Испания бие поред Швеция, Италия и Холандия и се окичва със среброто - успехът няма да бъде надминат чак до европейската титла 44 години по-късно. Героите са Белаусте и Пичичи, и двамата състезатели на Атлетик Билбао, а голът на първия срещу Швеция, при който забива топката във вратата с глава и четири защитника на гърба, както и агресивната, непримирима игра на всички, става повод холандски вестник да нарече испанците за пръв път Ла Фурия. Хосе Мария Белаустехихойтя Ландалусе (добе дошъл в забавния свят на баските фамилии; Телмо Сараонандия Монтоя например е името на друг славен билбаоски нападател, добре, че играе през 50-те, когато Франко забранява баските фамилии и става известен просто като Сара) е едър, здрав младеж, Пичичи, чийто прякор значи малко пате, е дребен, слабоват, играе с бяла кърпа, превързана около главата - шевовете на първите топки са груби и лесно причиняват прорезни рани. И двамата идват от добри семейства и получават консервативно католическо образование, в пълен контраст с ролята на футбола като двигател и символ на новото срещу закостенялото и ретроградното в останалата Испания. Католицизмът, при това в лицето на Йезуитския орден (създателят му Игнасио Лойола е баск), са в основата на баското самосъзнание и същност. След като спира със спорта Белаусте се отдава на юридическа кариера и е виден активист за независимостта на Еускади. Съдбата на Пичичи е нелепа - умира едва 29-годишен от тиф след порция развалени стриди (ноут ту селф: внимавай с тапас баровете в Билбао), но славата му на голаджия го надживява и, въпреки че никога не е играл в Ла Лига, на него е кръстена наградата за голмайстор на сезона в испанското първенство.
Испанската гражданска война и победата на Фалангата са тежки времена за баските. Републиканското правителство на Хосе Антонио Агире (самият той играл за Атлетик) събира нещо като национален отбор на Еускади, чиято цел е да обикаля Европа и популяризира каузата на баската нация - сред отзовалите се са братята национали Луис и Педро Регейро, нападателите Лангара и Горостица (голмайстори в лигата съответно 3 и 2 пъти), Педро Аресо и Серафин Аедо, вратарят Бласко, Анхел Субиета, Ирарагори. Отборът играе първия си мач в Париж само две дни преди бомбардировката на Луфтвафе на бискайското градче Герника през април 1937 г., вдъхновила Пикасо да създаде едноименната картинапак там само месец по-късно. Турнето продължава в Чехословакия, Съветска Русия, Норвегия, а накрая и от другата страна на океана, където Еускади участва един сезон в местното първенство. След края на войната повечето от играчите избират живот в изгнание в Аржентина и Мексико, а някои, като Горостица и Ирарагори, се завръщат в Испания. Макар терорът и подтискането на различните народности в страната, най-вече баските и каталунците, да са характерни за властта на консервативния националист Франко, концепцията му за тях е любопитна - като неразделна част от испанската нация, хората от различните региони имат различни роли. На по-едрите, борбени баски се пада тази на воините. Именно такъв е и образът на националния отбор - Ла Фурия - мощен, агресивен, непримирим, който се харесва на диктатора - такъв, какъвто демонстрират футболистите от земите на баските. Впрочем споменатата по-горе наградата за голмайстор получава името Трофей Пичичи от про-франкисткия мадридски Марка през 1953 г.
↧
Разни 114
Не е вярно, че не блогвам. Напротив, просто по-рядко тук, а имам чувството, че продължава да ми отнема все повече време.
![]()
Чудовищата на Точканалазват Софияи това е най-хубавото, което се е случвалона този град от много време.
Още един обещаващ роден проект, още повече ако, както пише в английската версия на сайта, се развие в цялата източноевропейска/славянска митология, а не само българската - анимационната поредица по фолклорни мотиви Златната ябълка. Давайте смело, началото е доста приятно.
Поландболможе да звучи като странен нов спорт, но всъщност е интернет меме/комикс, представящ различните държави (не само Полша) като нескопосанонарисувани топки, но пък с безобразно некоректни шегии именно затова смешно. Цъкай линковете, само ако можеш да си осигуриш достатъчно време за разглеждане и хилене.
Гмуркаме се надълбоко и малко хаотично в миналото, започвайки с призрачните до степен на изкуство фотографии от местопрестъпленияв Париж от началото на миналия век, генезисът на руския параноичен империализъми защо руския не е баш славянски език, как европейците са побелели, падането на Сайгони края на Виетнамската война, личните историина преживелите Арменския геноцид, куриозният (визуално, но не само) случайс пресушаването на Ниагарския водопад, късчето Китайв Русия, приказката за Хамелнския ловец на плъховекато свидетелство на историческо събитие и какво ако Германия беше спечелилаВтората Световна.
Едва ли когато Анджело Трофа, който вече е "участвал" в Разни, прави дизайн за боливийския национален отбор, базиран на Випала, който също вече съм споменавал, е очаквал подобна реакция. Ми жалко, драги боливийци, много тъпо.
![]()
Кой казва, че картите трябва да са скучни - виж напримертези красоти, посветени на кварталите на Барселона (има и гид за любителите на крафт бирата, но за тях повече по-долу). Може да научиш какво е изохронна карта или просто да разбереш колко време е траело пътуване с влак от столицата Виена до всяка точка на Австро-Унгария преди 100 години. В архива Дейвид Ръмзиговорим не просото за качество и не просото за количество - над 59 хиляди исторически карти на Северна и Южна Америка. Тук пък в частност можеш да разгледаш няколко винтидж визуализациина статистики от времето на Гражданската война в САЩ, при това във висока резолюция. И така и така заговорих за пътуване, какъв по-добър преход към дизайнерските линкове от тази база данни с всички паспорти на света.
![]()
Би било хубаво да не пропуснеш нищо от следващите, нищо че са кратички, но хората (ако приемем, че дизайнерите са хора) са се потили над таблета часове, дни, месеци: такситата по света, непреводими думи, затова в рисунки, известни картини без глутен, талисманите на отборите в НБАв комиксов стил, архитектурен зоопарк, илюстраторите - Маори Сакай, ШонЛууз, Кийт Бътчър, Джон Холкрофт, 100 дни, 100 шрифта, какво прави българската кирилица по-добра от рускатаи как типографията променя възприемането на истината, олд скуул лого (вече не ги правят такива), сладки убийци, 366 готини нещаей така, шарки от знамена, философски концепции, класическии порно филмив минималистични плакати (с които навлизаме директно в следващото блокче).
За какво са създадени инфографиките, ако не за да илюстрират и систематизират всички екранни убийствав Игра на тронове, пък и изобщо всичко значимо в сериала (знам, че никой истински фен няма да се обърка и без това, но все пак). На принципа, че футболът е продължение на войната с мирни средства, ето ти и фентъзи екипиза родовете. Жените на Дон Дрейпърот Мед Мен са малко по-малко от мъртъвците в Играта, но и там има нужда от малко система. А за финал като на кино - наградите за най-добър филмв различни страни по света.
Мислиш си, че познаваш и различаваш цветовете? Тази игричка започва леко, но после полудяваш. Впрочем, на обратния полюс - малко внимание и помощ за хората, които непознават цветовете.
Спортната секция започва с фокус върху един район на Италия, познат не точно като футболен център - Сицилия, дербито на Валенсия, което също обикновено минава тихомълком, и още няколко видео разказа за по-популярни местни съперничества в поредицата Дерби Дейс, следва историята за това как Спартак организира мач на самия Червен площадпред погледа на самия Сталин (и всичко се разминава без жертви), преглед на спортната преса в България от първата половинана миналия век, личните рисувани историина няколко от най-известните играчи на съвремието, фотографски сувенир от Световното в Бразилияпреди година, затворническата Шампионска лига, няколко металически версиина емблемите на отборите от Шампионската лига (и Стяуа), интерактивна визуализация на най-популярните отбори от Висшата лигав Туитър, как не се случи Световното в Колумбия 1986, докъде я докара корупцията във ФИФА 30 години по-късно и съответните спонсорски логаза Катар, а за финал - нещо, на което се съмнявам да разчитат родните сокачевци - красиви пищовчета за футболистите на терена в помощ на коментатора.
Дик Дейл може да не ти говори нищо, но версията му на Мизрилуот Криминеале трябва - онази натрапчива невротична мелодия. Не, и версията на Бийч Бойс не е първата, вероятно и семпълът на Блек Айд Пийс няма да е последният. Мизрилу, буквално египтянкана арабски, добива популярност за пръв път в изпълнение на Тетос Димитриадиспрез 30-те и е представител на музикалния стил ребетико. И едва започва да става интересно - ребетикое музиката на гръцките бежанци от Мала Азия, които наводняват страната след Гръцко-турската война, заселвайки се иронично, най-вече на север - в земи освободени от българи например, и както можеш да се досетиш, животът им не е от най-леките, културата им, за да не ти губя повече времето, може се определи като ъндърграунд, а музиката - силно повлияна от ориента (бузукито идва именно от там, за чиниите за трошене не знам), дрезгава, сърдита. История на краутрока, или когато светът нямаше нищо против немци с китари, може да ти се стори по-малко драматична, поне на този фон. А докато се чудя, дали да не разкарам безполезните линкове от сайдбара, ето и списък с последните: Иърс енд Иърс, Фифи Ронг, Газел Туин, Октейв Майндс, Апачи Сън, Милки Ченс, Беа.
![]()
Снимкатане е манипулирана или, не дай си Боже, компютърно генерирана. Конструкцията в белгийския Борглооне моделирана като църква, но много по-невидима на фона на ландшафта и много по-значима като символот традиционните здания. Църквата може да не е истинска, но как може да изглежда едно (не)обикновено училище показва Бярке Ингелс, който преобразява гимназията, в която е учил. За 40 години най-високата сграда в Йоханесбург преминава през две шокиращи промени - от престижен адрес за белите до пропаднал бордей и преоткриване и възраждане - любопитна и поучителна история отвсякъде. Една от архитектурните ми страсти, за която само се каня да отделя повече време и място - модернизма, тук получава три акцента, но и трите бетон - проект, посветен на соц архитектурата, засега с материал от Румъния, Молдова и България, чакаме още; грубата красотана бруталистичните стадиони, първите храмове на спорта с цялата си грандиозност и голота; къщата с колонатав Патагония. Защо пък да не се издокарам дори със съответния фототапет? Мисля, че посъбрах доста материал за новата ми най-любима професия - скаут на филмови локации.
Предизвикателствата на модерния живот и колко трудно е понякога да си в час: мисвак, стъбълцето, традиционно от векове за арабския свят, като съвременна алтернатива на четката и пастата за зъби; хипстърският градски транспортне е обикновенияти градски транспорт, в Сан Франциско, разбира се, фууд трък, същински трансформър от Пежои как изобщо са се променили (и пораснали)няколко класически модела от първото си появяване по улиците до настоящите издания; цял офис с голи служители, уви само първоаприлска шега; психология на бутонитев градска среда, които не правят нищо, какво показва световната (зло)употреба с емоджитаи какво не им е наред на канадците; какво човечеството причинява на родната си планета (забележка: все още си нямаме друга); как Китай използва строежите на стадиониза да стъпи в Африка, докато света гледа с ужас към Ислямска държава, Саудитска Арабия, където на почит също е салафизма, унищожава историческа Меказа да строихотели, от които дори Слънчев бряг би се засрамил; Швеция пък опитва да опази изчезващия елфдалиански език (нищо общо с елфи, но пък на мен ми харесва мисълта); Волфрам, който беше нарочен за убиец на Гугъл преди време, но не стана, сега иска да ти каже какво има на картинката.
![]()
Ще си спестя цял постинг, но ще оставя линк към снимките от една скорошна разходка до Мюнхен и околностите му.
За да блеснеш с някакви познания, а не само с безупречни маниери и възпитание, следващия път като седнеш на маса: индийското къри не е съвсем, даже изобщо не е типична индийска манджа, Америка открива пицата не чак толкова отдавна, какво прави нюйоркските бейгъли най-вкусни, предразсъдъците, родили странна мексикано-китайска кухня, къде в Лондон може да си напазаруваш като за кралската трапезаи защо пък да не си сготвиш многообразно, образно казано.
Нийл Деграс обяснява на американците неща, които ти, като редовен читател на Преди еврото, разбира се, отдавна знаеш, но новната е, че българското левче цака долара в поне една категория. Иначе, най-красивите банкноти от цял свят за миналата година (има такава класация, да) са туки наистина има чудесни екземпляри.
![]()
За да не кажеш, че си мълча за феминизма, искам да ти покажа какво се случвав Исландиякато отговорна на пръв поглед дребен инцидент с обидни коментари - истинскавълнаот#FreeTheNippleсолидарност, в коятосевключидори местнадепутатка. Така, като вземем предвид населението на страната (колкото Пловдив), ако си цъкнал на всички линкове от предното изречение и шефа не те е изловил, може спокойно да приемем, че си видял всички исландски цици, честито! Както виждаш обаче картинката над абзаца си е съвсем облечена, което обаче не пречи на Инстаграм да я изтрие цели два пъти от профилана Рупи Каур, демек говорим за един различен случай, може би още по екстремен от това с гърдите. Абе, обърни внимание на тая Рупи. Но понеже обичаме цици повече от всичко, нека се върнем към тях и им отдадем заслуженотос проектана Келси Бенет.
Сипи си един индия пейл ейл и чети нататък, то не остана много, така или иначе: краудфъндинг за пивовари, онлайн подкаст за същите, сладолед с бирен вкусза малки и големи (бира със сладолед си има отдана в пражката кръчмаУ Медвидку), едва ли ти се е вярвало, че ще пусна видео от Бразди, но ей на - за българския хмел, бирата в СССР от Втората Световна в целитричасти, бира за Севиче (и за севиче), футболните бутилки (аз щях да се справя по-добре обаче), курсова работа за бохемско-баварската история на лагераи, сигурно се повтарям, но го правя за себе си, каталозите с изпитани рецепти на Брутоуди Биърсмит.
Орхидея, порцелан, семинар, авокадо... ах ти, мръснико, внимавай с нецензурните думички!
Змаеш ли, че във всяка вкусна смокиня, която хапваш, има по една разложена оса? Чакай, чакай, историята е много по-нюансирана и, ами, пълна с неща, които никога не си предполагал, че природата може да измисли.
Още един обещаващ роден проект, още повече ако, както пише в английската версия на сайта, се развие в цялата източноевропейска/славянска митология, а не само българската - анимационната поредица по фолклорни мотиви Златната ябълка. Давайте смело, началото е доста приятно.
Поландболможе да звучи като странен нов спорт, но всъщност е интернет меме/комикс, представящ различните държави (не само Полша) като нескопосанонарисувани топки, но пък с безобразно некоректни шегии именно затова смешно. Цъкай линковете, само ако можеш да си осигуриш достатъчно време за разглеждане и хилене.
Гмуркаме се надълбоко и малко хаотично в миналото, започвайки с призрачните до степен на изкуство фотографии от местопрестъпленияв Париж от началото на миналия век, генезисът на руския параноичен империализъми защо руския не е баш славянски език, как европейците са побелели, падането на Сайгони края на Виетнамската война, личните историина преживелите Арменския геноцид, куриозният (визуално, но не само) случайс пресушаването на Ниагарския водопад, късчето Китайв Русия, приказката за Хамелнския ловец на плъховекато свидетелство на историческо събитие и какво ако Германия беше спечелилаВтората Световна.
Едва ли когато Анджело Трофа, който вече е "участвал" в Разни, прави дизайн за боливийския национален отбор, базиран на Випала, който също вече съм споменавал, е очаквал подобна реакция. Ми жалко, драги боливийци, много тъпо.
За какво са създадени инфографиките, ако не за да илюстрират и систематизират всички екранни убийствав Игра на тронове, пък и изобщо всичко значимо в сериала (знам, че никой истински фен няма да се обърка и без това, но все пак). На принципа, че футболът е продължение на войната с мирни средства, ето ти и фентъзи екипиза родовете. Жените на Дон Дрейпърот Мед Мен са малко по-малко от мъртъвците в Играта, но и там има нужда от малко система. А за финал като на кино - наградите за най-добър филмв различни страни по света.
Мислиш си, че познаваш и различаваш цветовете? Тази игричка започва леко, но после полудяваш. Впрочем, на обратния полюс - малко внимание и помощ за хората, които непознават цветовете.
Спортната секция започва с фокус върху един район на Италия, познат не точно като футболен център - Сицилия, дербито на Валенсия, което също обикновено минава тихомълком, и още няколко видео разказа за по-популярни местни съперничества в поредицата Дерби Дейс, следва историята за това как Спартак организира мач на самия Червен площадпред погледа на самия Сталин (и всичко се разминава без жертви), преглед на спортната преса в България от първата половинана миналия век, личните рисувани историина няколко от най-известните играчи на съвремието, фотографски сувенир от Световното в Бразилияпреди година, затворническата Шампионска лига, няколко металически версиина емблемите на отборите от Шампионската лига (и Стяуа), интерактивна визуализация на най-популярните отбори от Висшата лигав Туитър, как не се случи Световното в Колумбия 1986, докъде я докара корупцията във ФИФА 30 години по-късно и съответните спонсорски логаза Катар, а за финал - нещо, на което се съмнявам да разчитат родните сокачевци - красиви пищовчета за футболистите на терена в помощ на коментатора.
Дик Дейл може да не ти говори нищо, но версията му на Мизрилуот Криминеале трябва - онази натрапчива невротична мелодия. Не, и версията на Бийч Бойс не е първата, вероятно и семпълът на Блек Айд Пийс няма да е последният. Мизрилу, буквално египтянкана арабски, добива популярност за пръв път в изпълнение на Тетос Димитриадиспрез 30-те и е представител на музикалния стил ребетико. И едва започва да става интересно - ребетикое музиката на гръцките бежанци от Мала Азия, които наводняват страната след Гръцко-турската война, заселвайки се иронично, най-вече на север - в земи освободени от българи например, и както можеш да се досетиш, животът им не е от най-леките, културата им, за да не ти губя повече времето, може се определи като ъндърграунд, а музиката - силно повлияна от ориента (бузукито идва именно от там, за чиниите за трошене не знам), дрезгава, сърдита. История на краутрока, или когато светът нямаше нищо против немци с китари, може да ти се стори по-малко драматична, поне на този фон. А докато се чудя, дали да не разкарам безполезните линкове от сайдбара, ето и списък с последните: Иърс енд Иърс, Фифи Ронг, Газел Туин, Октейв Майндс, Апачи Сън, Милки Ченс, Беа.
Предизвикателствата на модерния живот и колко трудно е понякога да си в час: мисвак, стъбълцето, традиционно от векове за арабския свят, като съвременна алтернатива на четката и пастата за зъби; хипстърският градски транспортне е обикновенияти градски транспорт, в Сан Франциско, разбира се, фууд трък, същински трансформър от Пежои как изобщо са се променили (и пораснали)няколко класически модела от първото си появяване по улиците до настоящите издания; цял офис с голи служители, уви само първоаприлска шега; психология на бутонитев градска среда, които не правят нищо, какво показва световната (зло)употреба с емоджитаи какво не им е наред на канадците; какво човечеството причинява на родната си планета (забележка: все още си нямаме друга); как Китай използва строежите на стадиониза да стъпи в Африка, докато света гледа с ужас към Ислямска държава, Саудитска Арабия, където на почит също е салафизма, унищожава историческа Меказа да строихотели, от които дори Слънчев бряг би се засрамил; Швеция пък опитва да опази изчезващия елфдалиански език (нищо общо с елфи, но пък на мен ми харесва мисълта); Волфрам, който беше нарочен за убиец на Гугъл преди време, но не стана, сега иска да ти каже какво има на картинката.
За да блеснеш с някакви познания, а не само с безупречни маниери и възпитание, следващия път като седнеш на маса: индийското къри не е съвсем, даже изобщо не е типична индийска манджа, Америка открива пицата не чак толкова отдавна, какво прави нюйоркските бейгъли най-вкусни, предразсъдъците, родили странна мексикано-китайска кухня, къде в Лондон може да си напазаруваш като за кралската трапезаи защо пък да не си сготвиш многообразно, образно казано.
Нийл Деграс обяснява на американците неща, които ти, като редовен читател на Преди еврото, разбира се, отдавна знаеш, но новната е, че българското левче цака долара в поне една категория. Иначе, най-красивите банкноти от цял свят за миналата година (има такава класация, да) са туки наистина има чудесни екземпляри.
Сипи си един индия пейл ейл и чети нататък, то не остана много, така или иначе: краудфъндинг за пивовари, онлайн подкаст за същите, сладолед с бирен вкусза малки и големи (бира със сладолед си има отдана в пражката кръчмаУ Медвидку), едва ли ти се е вярвало, че ще пусна видео от Бразди, но ей на - за българския хмел, бирата в СССР от Втората Световна в целитричасти, бира за Севиче (и за севиче), футболните бутилки (аз щях да се справя по-добре обаче), курсова работа за бохемско-баварската история на лагераи, сигурно се повтарям, но го правя за себе си, каталозите с изпитани рецепти на Брутоуди Биърсмит.
Орхидея, порцелан, семинар, авокадо... ах ти, мръснико, внимавай с нецензурните думички!
Змаеш ли, че във всяка вкусна смокиня, която хапваш, има по една разложена оса? Чакай, чакай, историята е много по-нюансирана и, ами, пълна с неща, които никога не си предполагал, че природата може да измисли.
↧
↧
Най-висшата лига
Въпросите кое е най-доброто първенство и имплицирания в него кое е най-интересното рано или късно се задават във всяка футболна компания. Не ги смятам за особено рационални, затова и ще се опитам да направя това, което е най-добре да направиш с един нерационален въпрос - да намериш рационално решение. Разбира се, поне малко интерес към футбола и/или инфографиките ще ти помогнат да преглътнеш последващия текст по-леко.
За протокола: статистиките са от последните 20 завършени сезона на английската Висша лига, испанската Примера дивисион, германската Бундеслига, италианската Серия А, българската А група и шведската Алсвенскан, последните две - с контролен характер, ама не съвсем, ще видиш какво излиза.
![]()
Основната графика (излишно е да споменавам, но го правя - цъкай на картинката за по-голям размер) е във формата на горичка, в която стъблото на съответното национално дърво (или цветенце за дамите) отговаря на броя отбори, попадали в топ 3, а размера на короната - на клубовете, печелили титлата.
Големият срам е за Премиършип - само Арсенал, Манчестър Сити, Манчестър Юнайтед и Челси са ставали шампиони, едва още 3 отбора са попадали в призовите места - Ливърпул, Нюкасъл и Лийдс. На обратния полюс е Швеция - Малмьо, Елфсборг, АИК, Калмар, ИФК Гьотеборг, Юргорден, Хамарби, Халмстад и Хелзингборг са печелили титлата, Хакен, Йоребро и Йоргрите са завършвали в тройката. В Испания и Италия по 5 клуба са били шампиони (Барселона, Реал, Валенсия, Атлетико, Депортиво и Ювентус, Милан, Интер, Рома, Лацио съответно), при 10 (Реал Сосиедад, Майорка, Атлетик Билбао, Севиля, Виляреал) и 9 (Наполи, Удинезе, Фиорентина, Парма) с медали. По-добре са България и Германия със съотношение 6 на 11 (ЦСКА, Левски, Литекс, Лудогорец, Локо Пловдив, Берое, Локо София, Славия, Черно море, Велбъжд, Нефтохимик и Байерн, Вердер, Борусия Дортмунд, Щутгарт, Волфсбург, Кайзерслаутерн, Леверкузен, Шалке, Хамбургер, Херта, Борусия Мьонхенгладбах съответно). Нещата за Бундеслигата обаче се влошават при въвеждането на следващия критерий.
![]()
Индексът на Херфиндал е икономически измерител на степента на пазарна концентрация, демек за наличието на монопол - за целта дяловете на водещите компании се степенуват на втора и се събират. В нашия случай, ако има 5 отбора с 20 титли, ще се съгласиш, че има разлика между това всички да са с по 4 и това един да има 16, а останалите да са с по 1.
Именно тук натежават 12-те сребърни салатиери на Байерн Мюнхен и изпращат Германия на дъното. Манчестър Юнайтед и Ювентус също монополизират успеха в Англия и Италия. Тук трябва да обърна внимание на един спорен момент - отнетите титли на Юве от 2005 и 2006 г. - докато втората е присъдена на Интер (и я отчитам като такава), първата е просто заличена. В този случай приемам черно-белите за шампиони, още повече, че ако трябва да допълвам сезоните, ще стигна до 1995 г., когато отново те печелят скудетото. На този фон България стои добре - с 6 победи на Левски, по 4 на ЦСКА, Литекс и Лудогорец и по 1 за Славия и Локо Пловдив в първенството. Съперничеството между Барса (9) и Реал Мадрид (6) задържа Испания в горната половина, докато очаквано Швеция е най-конкурентна (рекордьорът там Малмьо е с едва 4 успеха в шампионата).
![]()
Бонус точки, ако успееш да разгадаеш кодирането на инфографиката с точките. Именно с разликата в точките между шампиона и вицето затваряме темата. Някой би спорил, че броят на мачовете през сезона е от значение (а те са по-малко в Швеция и България), но ако два отбора са еднакво силни, дистанцията между тях не би следвало да варира силно, независимо колко дълго продължава първенството, затова ще се придържам към абсолютните стойности.
Свикнал съм да мисля за Бундеслигата като турнир, в който титлата се решава драматично. Да, ама не - заедно със Серия А е на дъното с акумулирана разлика от 156 точки или по 8 средно на сезон, т. е. шампионът става ясен 3 кръга преди края. Това, разбира се, се дължи на 2 силни период на Байерн, включително и рекордния аванс от 25 пред Дортмунд преди 2 години. Подобно е положението в Италия с Ювентус, но там най-голяма разлика е постигал Интер - през 2007 г., точно след Калчополи. В Примера Барселона печели с 15 пред Реал през 2013 г., в Англия Ман Юнайтед изпреварва Арсенал с 18 през 2000 г., в А група - ЦСКА завършва с 16 пред втория през 2008 г., но пък трите първи титли на Лудогорец са спечелени с по точно 1 точка преднина. И тук Алсвенскан се оказва най-интригуващата лига, като само веднъж шампионът може да се похвали с 10 точки разлика - Гьотеборг през далечната 1997 г., като средно дистанцията след последния кръг е под 4. Ако мога да направя какъвто и да е извод от този анализ, то е, че големите пари често създават чудовища, които не могат да бъдат спрени. Има и общо 3 случая, в които първенецът и подгласникът са завършвали с равен брой точки - в Премиър лийг Сити триумфира благодарение на голова си разлика за сметка на Юнайтед през 2012 г., в Испания Реал изпреварва Барса с по-добри показатели в преките двубои през 2007 г., а през 2000 г. в Германия Байер Леверкузен сдава титлата в последния кръг след загуба от Унтерхахинг.
Като цяло, въпреки колоси като Реал и Барселона, Испания някак успява да изглежда най-добре сред Големите 4. Но не и твърде убедително. Или поне не достатъчно, за да убеди един футболен фен.
Ей, забравих Бразилейро...
За протокола: статистиките са от последните 20 завършени сезона на английската Висша лига, испанската Примера дивисион, германската Бундеслига, италианската Серия А, българската А група и шведската Алсвенскан, последните две - с контролен характер, ама не съвсем, ще видиш какво излиза.
Големият срам е за Премиършип - само Арсенал, Манчестър Сити, Манчестър Юнайтед и Челси са ставали шампиони, едва още 3 отбора са попадали в призовите места - Ливърпул, Нюкасъл и Лийдс. На обратния полюс е Швеция - Малмьо, Елфсборг, АИК, Калмар, ИФК Гьотеборг, Юргорден, Хамарби, Халмстад и Хелзингборг са печелили титлата, Хакен, Йоребро и Йоргрите са завършвали в тройката. В Испания и Италия по 5 клуба са били шампиони (Барселона, Реал, Валенсия, Атлетико, Депортиво и Ювентус, Милан, Интер, Рома, Лацио съответно), при 10 (Реал Сосиедад, Майорка, Атлетик Билбао, Севиля, Виляреал) и 9 (Наполи, Удинезе, Фиорентина, Парма) с медали. По-добре са България и Германия със съотношение 6 на 11 (ЦСКА, Левски, Литекс, Лудогорец, Локо Пловдив, Берое, Локо София, Славия, Черно море, Велбъжд, Нефтохимик и Байерн, Вердер, Борусия Дортмунд, Щутгарт, Волфсбург, Кайзерслаутерн, Леверкузен, Шалке, Хамбургер, Херта, Борусия Мьонхенгладбах съответно). Нещата за Бундеслигата обаче се влошават при въвеждането на следващия критерий.
Именно тук натежават 12-те сребърни салатиери на Байерн Мюнхен и изпращат Германия на дъното. Манчестър Юнайтед и Ювентус също монополизират успеха в Англия и Италия. Тук трябва да обърна внимание на един спорен момент - отнетите титли на Юве от 2005 и 2006 г. - докато втората е присъдена на Интер (и я отчитам като такава), първата е просто заличена. В този случай приемам черно-белите за шампиони, още повече, че ако трябва да допълвам сезоните, ще стигна до 1995 г., когато отново те печелят скудетото. На този фон България стои добре - с 6 победи на Левски, по 4 на ЦСКА, Литекс и Лудогорец и по 1 за Славия и Локо Пловдив в първенството. Съперничеството между Барса (9) и Реал Мадрид (6) задържа Испания в горната половина, докато очаквано Швеция е най-конкурентна (рекордьорът там Малмьо е с едва 4 успеха в шампионата).
Свикнал съм да мисля за Бундеслигата като турнир, в който титлата се решава драматично. Да, ама не - заедно със Серия А е на дъното с акумулирана разлика от 156 точки или по 8 средно на сезон, т. е. шампионът става ясен 3 кръга преди края. Това, разбира се, се дължи на 2 силни период на Байерн, включително и рекордния аванс от 25 пред Дортмунд преди 2 години. Подобно е положението в Италия с Ювентус, но там най-голяма разлика е постигал Интер - през 2007 г., точно след Калчополи. В Примера Барселона печели с 15 пред Реал през 2013 г., в Англия Ман Юнайтед изпреварва Арсенал с 18 през 2000 г., в А група - ЦСКА завършва с 16 пред втория през 2008 г., но пък трите първи титли на Лудогорец са спечелени с по точно 1 точка преднина. И тук Алсвенскан се оказва най-интригуващата лига, като само веднъж шампионът може да се похвали с 10 точки разлика - Гьотеборг през далечната 1997 г., като средно дистанцията след последния кръг е под 4. Ако мога да направя какъвто и да е извод от този анализ, то е, че големите пари често създават чудовища, които не могат да бъдат спрени. Има и общо 3 случая, в които първенецът и подгласникът са завършвали с равен брой точки - в Премиър лийг Сити триумфира благодарение на голова си разлика за сметка на Юнайтед през 2012 г., в Испания Реал изпреварва Барса с по-добри показатели в преките двубои през 2007 г., а през 2000 г. в Германия Байер Леверкузен сдава титлата в последния кръг след загуба от Унтерхахинг.
Като цяло, въпреки колоси като Реал и Барселона, Испания някак успява да изглежда най-добре сред Големите 4. Но не и твърде убедително. Или поне не достатъчно, за да убеди един футболен фен.
Ей, забравих Бразилейро...
↧
Преди еврото: Източногерманска марка
Преди точно 25 години, на 1. юли 1990 г. германската маркастава официално платежно средство в Германската демократична република на мястото на местната марка на ГДР, като 1 западна се заменя срещу 2 източна за осита и 3 източна за весита и чужденци. През следващата година 620 милиона банкноти на стойност 100 милиарда марки и обем от 4500 кубични метра са транспортирани до тунели в хълмовете Текенберге близо до Халберщат в Саксония-Анхалт и запечатани за да изгният по естествен начин. Няколко месеца след въвеждането на еврото през 2002 г. се решава за по-сигурно заровените пари да бъдат изгорени - последният контейнер е изпепелен в пещите на ТЕЦ Бушхауз на 25. юни. В известен смисъл марката на ГДР доживява до еврото.
Банкнотитеот последната емисияса с дизайн от началото на 70-те и номинали 5, 10, 20, 50 и 100. Банкнотите от 200 и 500 марки са отпечатани, но никога не влизат в обращение. По-интересна е причината това изобщо да (не) се случи - не, не еинфлация, но за това повече по-долу. Ако част от образованието ти е преминала в пред 1989-ова България, вероятно голяма част от лицата върху банкнотите ще са ти добре познати, ако си от по-новите - почти никой.
![]()
Томас Мюнцер (1489 - 1525) е пастор и теолог, който първоначално подкрепя Мартин Лутер и Реформацията, но по-късно залита към по-радикални идеи, както религиозни - анабаптизъм, спиритуализъм, апокалиптизъм, така и най-вече социални и икономически, проповядвайки пълно равенство. През 1524 г. върховният врабец сам оглавява въстаническите войски в Селската война но при Франкенхаузен селяните са разбити, Томас е заловен, измъчван и обезглавен. Мюнцер е често изобразяван с и е първият, който развява флага с цветовете на дъгата като символ на борбата за равни права - ето ти една хубава референция към прайда. Другият символ на селяните по време на войната е бил цървулът - тук, мисля, няма изненадани.
![]()
На десетомарката имаме още един активист - Клара Цеткин (1857 - 1933) е феминистка, ама не като Фемен или поне суфражетка, а комунистка. Няма да навлизам в повече биографични подробности, ще кажа само, че Клара измисля Осми март. Яко, а.
Не обръщам особено внимание на дизайна, просто защото в него няма нищо интересно. Би било хубаво обаче да обърнем банкнотите, където ни очакват класически соц мотиви: комбайни под строй, млада жена на изключително сложен блочен щитс всякакви копчета и ръчки, която обаче си драска нещо на плота, деца в междучасие, завод с димящи комини, изглед от Унтер ден Линден към Двореца на републиката (разрушен заради замърсяване с азбест преди 10-ина години, като на негово място трябва да се появи ужасно скъпа реплика на двореца на пруските крале) с телевизионната кула.
![]()
Любопитен е начинът, по който въпреки противоположните, дори враждебни държавни политики, икономики и дори философия на живот, двете Германии се опитват да си приличат по малките неща, ежедневните детайли, да не се разделят така безвъзвратно, както изглежда от голямата картина.
Не виждам пряка връзка между Йохан Волфганг фон Гьоте (1749 - 1832) (от "знам те тебе, Гьоте, малка нощна музика, та-да-да-дам!") с останалите лица в серията и ГДР в по-общ план, освен че прекарва по-голяма част от живота си във Ваймар. Той е единствения все конвертируем в съвременния свят от тях - без конкуренция най-значимата личност в немската литература, театър и култура изобщо.
![]()
![]()
Тези двамцата вървят в пакет, както впрочем традиционно ги изобразява и пропагандаta през последните 100 години. Карл Маркс (1818 - 1883) и Фридрих Енгелс (1820 - 1895) са основоположницитена комунистическата идеология. Карл е мислителят, авторът, на Фридрих, син на собственици на текстилна фабрика, се приписва ролята на спонсора. И двамата прекарват по-голяма част от живота си в чужбина - Маркс преминава през Париж и Брюксел, преди да се установи в Лондон, живейки повече от скромно, често в мизерни, отдаден на философските си писания. Енгелс живее в Манчестър, където наглежда семейния бизнес, по-късно се мести в Лондон. На дуото дължим Манифест на Комунистическата партияи Капиталъти чиито идеи стават основа за икономическото и политическо устройство на половината свят през 20. век.
В началото на 80-те години Националия съвет за отбрана взема решение за създаване на резерв от от 20 милиарда марки. За по-практично е прието да се отпечатат номинали от 200 и 500 и годината 1985 г. Причината - резервът е част от планa за военна операция Бордщайнканте 86, при която ГДР завладява Западен Берлин. За щастие планът никога не стига до последната си фаза, а за съществуването на резерва обикновените немци научават едва през 1990 г. Личи, че дизайнът на тези банкноти е правен набързо, без старание, какъвто често е случаят с билети, които се очаква да живеят кратко в условия на криза.
![]()
![]()
По-любопитна е композцията върху 200-те марки. Четиричленно семейство с характерни за 70-те прически на фона на комплекс панелни блокове, бащата, държащ момиченце и плюшено мече (или опосум), изглежда отчаян от живота. Не, мерси.
Банкнотитеот последната емисияса с дизайн от началото на 70-те и номинали 5, 10, 20, 50 и 100. Банкнотите от 200 и 500 марки са отпечатани, но никога не влизат в обращение. По-интересна е причината това изобщо да (не) се случи - не, не еинфлация, но за това повече по-долу. Ако част от образованието ти е преминала в пред 1989-ова България, вероятно голяма част от лицата върху банкнотите ще са ти добре познати, ако си от по-новите - почти никой.
Не обръщам особено внимание на дизайна, просто защото в него няма нищо интересно. Би било хубаво обаче да обърнем банкнотите, където ни очакват класически соц мотиви: комбайни под строй, млада жена на изключително сложен блочен щитс всякакви копчета и ръчки, която обаче си драска нещо на плота, деца в междучасие, завод с димящи комини, изглед от Унтер ден Линден към Двореца на републиката (разрушен заради замърсяване с азбест преди 10-ина години, като на негово място трябва да се появи ужасно скъпа реплика на двореца на пруските крале) с телевизионната кула.
Не виждам пряка връзка между Йохан Волфганг фон Гьоте (1749 - 1832) (от "знам те тебе, Гьоте, малка нощна музика, та-да-да-дам!") с останалите лица в серията и ГДР в по-общ план, освен че прекарва по-голяма част от живота си във Ваймар. Той е единствения все конвертируем в съвременния свят от тях - без конкуренция най-значимата личност в немската литература, театър и култура изобщо.
В началото на 80-те години Националия съвет за отбрана взема решение за създаване на резерв от от 20 милиарда марки. За по-практично е прието да се отпечатат номинали от 200 и 500 и годината 1985 г. Причината - резервът е част от планa за военна операция Бордщайнканте 86, при която ГДР завладява Западен Берлин. За щастие планът никога не стига до последната си фаза, а за съществуването на резерва обикновените немци научават едва през 1990 г. Личи, че дизайнът на тези банкноти е правен набързо, без старание, какъвто често е случаят с билети, които се очаква да живеят кратко в условия на криза.
↧
Гърция трябва да фалира
Но тази Гърция, митът за Гърция трябва да умре. Отказът от реформи не е патриотизъм, има си по-кратко и точно име - идиотизъм. Гърция трябва да бъде оставена да фалира показно, с всичките му ужаси и масрафи (банковата ваканция и оставката с пирует на финансовия министър са само увертюрата), за да послужи за урок на всички, които са се изкушавали да гласуват за кресливи неграмотни популисти, където и да е по света, било то Сириза, Юкип, Подемос, Атака. В момента португалските пенсионери се чудят защо техните пенсии намаляват, а данъците се вдигат, те ли трябва да плащат цената за хитрите балканци, или пък португалското правителство е тъпо и всъщност датчани, немци и холандци не трябва да плащат тяхното спокойствие. За българските да не говорим.
Проблемът в гръцката икономика и общество е от десетилетия, далеч преди смешниците от Сириза да се появят на сцената, далеч преди Европейския съюз даже. С перманентно рекордна безработица, особено младежка, и ужасно неконкурентоспособна в международен мащаб индустрия (нищо, че през 90-те разорената от комунистите България стана нещо като хинтерланд за южните съседи, което създаде погрешно впечатление за превъзходство, голямата картина е тотално различна). Гърците си отгледаха политически елит, отдалечиха се от чистата демокрация и когато решиха да променят статуквото, се провалиха по най-аматьорския начин. Фалитът, колкото и болезнен да е, е шанс за пречистване, за проглеждане и нов старт. Не винаги работи, но е по-добре от вечното шикалкавене. А и поемането на отговорност е далеч по-мъжкарско от тарикатлъка, малака.
↧
Архив: октомври, ноември, декември 2011
Вероятно по друго време щях да избера други постинги от архива. Но днес са тези. През 2011 г. се върнах към 1992 г., пазарът на сайдерв България пое по грешния път и вместо качествени се продават масовки с ароматизанти, първото клубно световно по футболси остава все така неизвестно, а в елегиятаоткривам същата тъга, която продължавам да нося със себе си.
↧
↧
Заразно зле
Със сигурност в миналите 2 дни, чрез приятели или социалните мрежи, до теб е стигнала новината за пловдивския митрополит Николай, който бил забранил Персеидите, за да не палуват младите, докато лежат по полянките и гледат небето.
Едва ли има човек, живеещ или живял тук, който би отрекъл, че България е в немалка степен страна на абсурдите. Напоследък въпросните обаче (не ме карай да изброявам, моля те), както и отразяването им в кривото медийно огледало, започват да взимат превес над нормалното, като не просто създават паралелна вселена, а тя започва да поглъща, сдъвква и изплюва реалната. Дотолкова сме свикнали с ниското ниво на журналистика, със склонността на сайтове, вестници и телевизии да отклоняват вниманието, да изопачават, да си измислят новини - практики, достигнали истерични висинипокрай "чудотворната" вода от Плиска, че едва ли си се усъмнил в достоверността на горната "новина".
А истината е, че попската анатема съществува само във фантазиите на автор в копието на Не!Новинитев сайта на Би Ти Ви. Би било хубаво, не, много важно е журналистите в имащите се за сериозни медии да се концентрират върху професионалното отразяване на истинските новини и събития и да не се упражняват в писане на уж смешен кликбейт. Защото засега са потресаващо зле и в двете.
Едва ли има човек, живеещ или живял тук, който би отрекъл, че България е в немалка степен страна на абсурдите. Напоследък въпросните обаче (не ме карай да изброявам, моля те), както и отразяването им в кривото медийно огледало, започват да взимат превес над нормалното, като не просто създават паралелна вселена, а тя започва да поглъща, сдъвква и изплюва реалната. Дотолкова сме свикнали с ниското ниво на журналистика, със склонността на сайтове, вестници и телевизии да отклоняват вниманието, да изопачават, да си измислят новини - практики, достигнали истерични висинипокрай "чудотворната" вода от Плиска, че едва ли си се усъмнил в достоверността на горната "новина".
А истината е, че попската анатема съществува само във фантазиите на автор в копието на Не!Новинитев сайта на Би Ти Ви. Би било хубаво, не, много важно е журналистите в имащите се за сериозни медии да се концентрират върху професионалното отразяване на истинските новини и събития и да не се упражняват в писане на уж смешен кликбейт. Защото засега са потресаващо зле и в двете.
↧
Разни фотографи 36
Доста се забави този постинг. Дано си е струвало чакането.
![]()
![]()
![]()
Карина Ланге, Маню Фокe, Кристиан Талявини, Михаел Полица, ПедроКостаНевес, Бенямин Внук, ХедърРомни, Карина Ал Пиаро, СтепанКвадарков, Корадо Сери, АндрейПашис, ГабриелаСелесте, МаяраРиос, още Трейси Марлок, ДженифърТуул, Настася Клюкас, Ана Палма, ОрландоГонсалвеш, ЕдуардоСантос, Леандро Невес, Алина Негойца, КарлосРодригесГаридо, ОринФлормонт, ЛуисВаладарес.
![]()
![]()
![]()
Каръл Бекуит и Анджела Фишър, НаталияАнкора, Жан ПаскалЦан, ЕрикДаниелсън, Джейк Тейлър, СамЛи, Сандра Фрей, Паула Бертран Салинас, Хуан Трухийо, ДжорджДжанио, Джанлука Фестинезе, Данила де Сантис, Андреас Зайберт, ВенделКастро, Здравко Йончев, Иън Лий, ГеоргийЧернядев, Ливия Корона, Джинеса и Раян, Гай Кларк, БрадлиСкот, АнтониПасан, Давид Хлински, ДавидДубницкий.
![]()
![]()
![]()
Ане Барлинкхоф, Фред Хюнинг, Симона Рота, ДжакДейвисън, Максимилиан Мюнх, КуезиАбенесетс, РобертПономарьов, ШейнаКолвин, Силвана Маралиуло, Юлиан Рьодер, НикВентън, Мирзик и Яриш, Дъсти Фруънд, ЛейниТрок, МатРабидж, Тамара Уебър, Хенрик Карлберг, Дженифър Стенглийн, Клод Нори, РумиБауман, Михаил Фалеткин, ДмитрийБорисов, Ева Лайтолф, ИринаЙонеско, АлексейТерентьев.
![]()
![]()
![]()
ДжонБожинов, ДжоноРотман, Камила Лорка, МоникаМоджи, ЖотаЗеферино, ВанесаХолендър и УилсънФилипи, КристосСюел, ЖороПанчев, Моник Малоун, АлицияВалчак, Уве Омер, Хишам Гардаф, РикаЧербарано, Кай-ХендрикШрьодер, НирАриели, Миа Сара Маккензи, АдиПутра, Мартин Кролоп, Фернандо Мелони, ТиноСерайочо, Лоренцо Баталия, Дидрик Комте, ЧелсиАйвън, Рене Херцог и Артур Еп.
![]()
![]()
ЧиЯн, ощеКамерън Хамънд, Моли Стийл, ДейвидТитлоуотново, Лусия Алонсо, АлександрНесторов, Лука Де Нардо, ЛюсилПерон, Рене Джейкъбс, ДонФлъд, Ван Мосвелде, ДжудЛиана, Жереми Сутейрат, АфраПурдад, АланФредрик, Хедвиг Йенинг, ДавидДюнан, Кацпер Ковалски, ДжанфранкоБрисеньо, Юмит Саваджъ, Иън Робъртс, Джем Мичъл, Пол Квятковски, Збишек Линднер.
![]()
![]()
![]()
Кристофър Форсайт, ЛоикВендрам, Оскар Сапираин, БараВаврова, БарбораБиньовцова, ПавелКарпенко, Игор Воронцов, Стив Хъчисън, ДенисеХелена, БенджаминХийт, ДерикХуй, БрадЪрнски, ЕдуинТсе, ДжорданГрийн, Кристофър Уилсън, Джъстин Бартелс, Мурило Жозе, Ал Морисън, АлексМойсеенко, ГрантТримбъл, Браян Кийт, МаксимМаксимов, Норма Илницка, ТомашКалужни.
![]()
![]()
![]()
ЙоргКоопман, МаркусХентонен, Мартина Матенсио, ХолгерНичке, Джоно Бърнстийн, Робин Лий, СелинаМейър, АлбертоПрадо, ЖулиенТрибубу, МациекЯсик, РейЧандлър, КлаусМителдорф, ТейлорПонто, Иван Клементе, Родшир Дайе, Франджи Янез, ДийнРафаел, Ан Лий, Алекс Мучили, Джоуди Пачнюк, ВикиКинг, РандиТайзън, РандиЕдуардс, ВладимирСергиенко, ПатрицяСтеф.
![]()
![]()
![]()
Драган Петрович, КоудиМакгибън, Фабрицио Бенш, Фабрис Мабийо, ДаниЛ., ЕрикМарийе, още ТимътиПатрик, Кики Сю, Жислен Ярхи, СтефанЛепен, АлексГалмяну, МайлсБауърс, Енрико Конде, Джеф Грабър, Инес Браня, още Жереми Мазенк, Димитри Мак, СаймънЧетрит, Ярек Каспровяк, Ин Ми, КамерънМаки, Берил Файн, ДжонДуенас, СтефанАрно, Диеферсонда Силва.
![]()
![]()
![]()
ДмитрийТришин, Скай Перът, Жонатан Фриц, Жулиен Валон, МатБаруик, Ален Стхр, ХавиерСилваМейнел, СтивънГомилиън и ДенисЛойполд, Ален Корню, ЕвгениКурников, НаталияРадюкова, Роми Ализе, Джеф Тинард, Алберт Дрос, Франсоа Кокрел, Дейвид Олдъм, МайкДарзи, още Маша Демянова, КрейгМори, АнастасияТурова, АлександрБазильов, НикитаМорозов, Манфред Мосленер, Оливър Бърджес, Жан-ПолФур.
![]()
![]()
![]()
Бруно Брин, Глен Крон, АртурКастийон, КарлосФън, Лев Павлух, Антонио Луис Соуса, АнаДиаш, ТеджоХаржанто, ИринаДжул, Мартин Мурило, Микаел Жаров, Боби Енгър, Марк Синк, Малте Хелфриц, КрейгУайт, Джеф Уотърс, ГариБрекхаймър, МаркоВалентино, ИвиОнодера, Щефан Ола, Сина Никита, Джеф Барк, Николо Деджорджис, Стюарт Бъкланд.
За финал - два диаметрално различни погледа към фотографията - тъмблърът Интернет историяе посветен на забравени лични снимки от хостинг сайтове, а тази статия проследява маниакалното търсене на точното място, където е заснет на култов кадър на Рене Бури.
За финал - два диаметрално различни погледа към фотографията - тъмблърът Интернет историяе посветен на забравени лични снимки от хостинг сайтове, а тази статия проследява маниакалното търсене на точното място, където е заснет на култов кадър на Рене Бури.
↧
Пяна
Появи се, бутайки колелото през пясъка към брега. Там спря, хвана го за рамката и го хвърли в морето. Седна, а после полегна така, че вълните да мият цялото му тяло. След няколко минути тичешком пристигна и тя и легна до него. Луната, ясна, пълна и жълта в началото на нощта, сега беше закрита от сивкави облаци. Излях остатъка от узото си на земята, станах и си тръгнах. Това нямаше да свърши добре. Рано или късно.
↧
Логолюция: БСП 2
↧
↧
Отборът на народа
В края на миналия сезон мажоритарният собственик Тодор Батков се оттегли официално и сдаде дружествотов ръцете на Иво Тонев (бивш шеф на тотото и общински съветник от ГЕРБ) и Александър Ангелов (адвокат, който често представлява близки до Пеевски фирми). След дълги годинибез спортни успехи и противоречиви методи на управление клубът беше на дъното - най-ниско класиране в историята на А група и няколко милиона дълговекъм държавата и частни кредитори. Въпреки това Левски безметежнополучи от БФС професионален лиценз за новия сезон, а в началото му започна и да се разплаща. Начинът, по който това се случва, обаче е изключително съмнителен.
Но да се върнем 3 години назад, когато Тонев за пръв път се появи в синята управа, а събитията напомнят настоящите до смущаващи подробности. Тогава спонсорски договор подписа руската банка ВТБ. ВТБ не развива търговска дейност в България, но чрез дъщерни компании има(ше) участия в пирамидата КТБ, Булгартабак и БТК. Бойко Борисов пък се отчете като доведе Газпром, срещу чиято финансова помощ за Левски, държавата гарантираше подкрепа за газопровода Южен поток. На Герена дори сринаха сектор А и започнаха строеж на нова трибуна, която да бъде платена от руската енергийна компания. Нещата се закучиха, когато Газпром все пак не успя да пребори европейското законодателство, Южен поток замръзна, замръзна и строежа на стадиона в Подуене. Междувременно правителството на ГЕРБ падна, а по време на протестите срещу Орешарски, с ДПС се оказаха от двете страна на барикадата. Иво Тонев си тръгна от Левски.
Завръщането му тази година беше съпроводено с появата на Виваком върху сините фланелки. След разрива между Пеевски и Цветан Василев, телекомът, подобно на Булгартабак, се озовав сферата на влияние на първия. Бившият банкер в изгнание лично описа как БТКе била принудена от корпулентния бизнесмен да стане спонсор на клуба 3 седмици преди сделката да бъде обявена. А не е като Василев да няма опит - по стандартната схема за източване на КТБ (през трета компания, обикновено регистрирана в офшорна зона) банката издържаше футболния Ботев Пловдив и баскетболния Левски. Днес пловдивският клуб е затънал в дългове и също с недовършен стадион, БК Левски е закрит, а бившият му треньор Тити Папазов създаде нов клуб със същото име, който беше автоматично приет в баскетболната лига.
Не по-малко интересна е съдбата на сектор А на Георги Аспарухов. След спирането на работа от Главболгарстрой по обекта, с неговото завършване през 2014 г. се зае компанията Автомагистрали Черно мореот Шумен. Името на фирмата донякъде загатва, че спортните съоръжения не са й специалност, и наистина - един от по-известните й проекти е пътен възел Белокопитово (да, онзи пътен възел). Секторът ще бъде отворен до дни като идеята на клубае на строителните компании да не се заплаща цената от 14 милиона лева, а това да стане постепенно с приходите от продадените за него билети. През сезон 2014/15всички домакински мачове на Левски са били посетени от общо 26 хиляди запалянковци. Вероятно не всички биха се настанили на новата трибуна, но за удобство ще приема, че е така и че цената на единичен билет ще бъде средно 10 лв. Простата сметка показва, че Главболгарстрой и Автомагистрали Черно море ще си върнат парите след 53 години. Чудесна сделка, не?
Впрочем миналата година клубът беше глобен от УЕФА за нарушаване на финансовия феърплей и се намира под наблюдение, а в Швейцария едва ли гледат с добро око на подобни фокуси.
И докато на Тодорини кукли все още си търсеха маркетинг директор, някак "от само себе си" опашката от желаещи да залеят сините със златен дъжд стигна до ъгъла с Александър Екзарх.
Австрийският концерн Щрабаг присъства на българския пазар от 2002 г., като изпълнява предимно големи инфраструктурни проекти по обществени поръчки. Като се почне с гафоветепо Терминал 2на Летище София и се стигне до натрошените плочкипред НДК, името му се е превърнало в нарицателно за некачествено свършена работа. Досега Щрабаг не се е рекламирал публично - естеството на бизнеса не го налага, не е спонсорирал и футболни клубове до обявеното тази есен партньорство с ФК Левски. Единственият разумен довод компанията да иска да постави логото си на фланелките и да финансира сините, е като че ли желанието да печели повече обществени поръчки. Уви, не ми е известно за спонсорство да се дават допълнителни точки при оценка на офертите, но говорим за България, където корупцията приема всякакъв вид. Корупция ли казах? На най-най-високо държавно ниво? При поръчки за стотици милиони левове? Абсурд.
Само се надявам, предвид заявенияинтерес да строи стадиони, Щрабаг да не прави козирките. За феновете се моля, понеже на Летище София вече се е случвало да падне вдигната от австрийците козирка.
Апропо феновете, организираните привърженици на Левски изглеждат ако не доволни, то примирени с прикритата собственост на клуба. И докато към Герена се изливат милиони, а БФС и дебелашките медии размахват бухалката срещу вечния враг (аз бих предпочел съперник, но от другата страна изглежда не е така), скрупулите за произхода на средствата са последна грижа на сините. И не че подобно отношение е нещо ново или изненадващо за Сектор Б.
* Оригиналната карикатура е на Нейт Бийлър.
* Ботъм лайн: пред очите ни един спортен клуб се превръща в черната каса на властта за рушвети от милиони левове, а феновете му, които хич не са малко, са в ролята на онези момчета, които срещу парче пица държаха пластмасова маса над главата на един партиен лидер.
↧
Разни 115
Екс-вотое едно от онези неща, които добиват различен смисъл, когато се матерализират - обещанието за благодарност, отправено към Бога в замяна на помощ в критичен момент. Разнообразни предмети, очаквано предимно от моряци, оформят своеобразни галериив църквите из западното Средиземноморие.
![]()
За тонове архитектурно вдъхновение може да се насочиш към Аркилавърс, но почакай - тук има още много, което ще те занимава известно време: повест за два града и бившите им месарски райони, емоционална карта на Викториански Лондон, прозорците на света, подовете на Париж, миниатюрните фасадина Ню Йорк и фаровете на Ирландия, забравените стълбовидникладенци на Индия (да, от Черният рицар: Възраждане), илюстрации на (други, измислени) филмови локации, 7 известни архитекта в защита на 7 грозни сгради, Муджи (онези магазини с фенси скъпи дебрандирани артикули) преобразява скучни панелки, Ливърпул освен Бийтълс, пристанище и футбол си има и мистериозен подземен свят, на какво миришат градовете, Сан Франциско преди гентрификацията, разходка из изоставеният луксозен курорт Варошаи историята на една стена и упоритите райтъри.
Нова Зеландия недолюбва колониалния си флагот край време и ето че процесът по избор на ново знаме е вече реален и на финалната фаза. Очаквано сребърната папрат е основен мотив при финалистите, но на мен ми се щеше по-интересните предложения катоТукутуку и Хуихуи да стигнат по-напред. Ето и два различни проекта със сходен генезис - случайни флаговепо улицитена Хонконг и такива, вдъхновени от архитектурата на сградитев бразилския Флорианаполис.
Игрички за графични дизайнери, алманах с логотипи от Източния блок, славянски шевици върху автомобили (обърни внимание на своеобразната азбука), ръчно рисувани табели, навяващи спомени за Индия, Нерадостният Заек, ноар плакати за известни филмиот Марко Манев, митът за златното сечение, червеноноси картички - жокери за литературните течения, упражнения по щатски брандинг върху регистрационните табели, интерактивна карта на света на Игра на тронове, смущаващите картинина Дино Валси CV върху кутия за мляко, ок, нает си.
![]()
Още дизайн, но на спортна тематика - великитемоментивъв футболнатаистория, илюстрациите на Марк Маккении последния човек, традиционният син екип с червена вертикална ивица на Пари Сен Жермен е измислен от известния моден дизайнер Даниел Ештер, Междузвездни войни в НФЛи откъде идват играчите в Бундеслигата.
Проекти.тепредставят български шрифтове, при това безплатни, а това са букви от София. Апропо българска срещу руска кирилица, ето една концепция, която извежда унификацията на едно следващо ниво - стандартизация на латинските и кирилските графеми. И за финал на типографското блокче - още безплатнишрифтове, анатомична азбука, стилизирани имена на държавии М като метро.
Добрите идеи: небългарите около нас, с комиксисрещу расизма и няколко мейл кореспонденции, които всъщност си струва да прочетеш.
Историческата сводка започва с това как арамейският, своеобразният лингуа франка на източното Средиземноморие преди 2000 години, е напът да изчезнеизцяло, оставаме в Близкия Изток с една идея за прекрояване на границите, много карти за Средновековиетои от последните 200 години, истории за белгийските бежанцивъв Великобритания по време на Първата и полскитев Иран, да, Иранпо време на Втората Световна война. 29 игри, които никой не играе вече, срещу може би най-бруталния спорт от край време - калчо сторико. И стигаме до наши дни с разкриването на дизайнера на роклите, в които са облечени моделите на Густав Климт, вестникарския архив на Гугъли 20-тата годишнина на Хлапета.
![]()
Ядене, пиене... ей тия три неща. Започваме с порция секс, а после ще стигнем и до темата на снимката. В зората на железопътният транспорт битувал страхът, че високата скорост на влаковетеможе да е пагубна за възпроизводителните органи на жените. В наше време жените стигат до оргазъм на влакчетатав увеселителните паркове - или все пак не? Всъщност, ето ти истински описания как да накараш жена да свърши (и малко по-сериознопо темата), но магическата пръчка на Хитачи май е едиствената гаранция - открива се дори в класически произведения на изобразителното изкуство; или пък тази по-новичка машинка. Какво порно предпочитат жените, няколко странни случкипо време на снимки, малко по-сериозни историиот света на аматьорското порно, вкусове разни, приносът на мафията за оралния секс, комичната понякога история на сексуалното образованиев Америка, фетишът с "оплождането" с "извънземни" "яйца", философията наедин пътуващ фест, бъдещето на интернет порно индустрията, и онзи момент, когато самият Орсън Уелс е замесен. От другата страна на екрана - за зависимостта от порнотои задължаващия мит за сексуалния успех. Картинките са соц пинъпи от белградския битак, еротична азбука от Съветския съюз, награда за плакат - еротичното изложение в Барселонапрез октомври и палави анимационни гифове, а тази историйка за градински доматии видео поредицата за връзката между храна и сексги приеми за плавен преход към следващата не по-малко апетитна тема.
Ийтуите Убера на кулинарията и твоя шанс да вечеряш в дома на професионален готвач. Защо дините изглеждат страннов ренесансовите картини и изобщо какво се е случило с плодовете, с които сме свикнали и обичаме днес, през последните няколко века. Секси момичета с дюнери заливат рунетаи защо се случва това, освен, нали, очевидното - секси момичета и дюнери. Малко по-традиционен гид как да снимаш храна (за начинаещи фууд блогъри и напреднали хипстъри), точилка с десени семпли чаши, пардон, Семпли. Къде по света е ок да си пийнеш повечко (в останалата Източна Европа ни бият с малко), но, спокойно, вече има сладко от бира за пълноценна закуска. За вечеря пък датчаните, кой друг, ни обясняват как се комбинира крафт бира с гурме храна, продължаваме с бирени портрети, някои от най-редките бирина света и една, направена със стар хляб, примерна извадка с крафт от славянски държавии карта с всички пивоварни в Чехия, лек път! За мезе - всевъзможните заливки за пържени картофки от цял свят (в т. ч. kartofi sus sirene, пускай химна), най-добрите места да хапнеш стек в Лондон, в Християния можело ида се яде, смалява ли се дупката на донъта, какво има в готовите храни (лайна, ама ти си го знаеше) тайната на сиренето комтеи съвсем открито вкусния дим сум.
Тези пък не знам как да ги групирам, затова ти ги изсипвам така: изчезналите и забравеникомикс герои, световните тенденциии наемитепо станциите на Лондонското метро, къде в Берлин е най-шумно, италиански глезотийки, световният лидер по самоубийства - Гвиана, портал за поляците в Германия, специалните октоподи, много оранжево, различен поглед върху Перник, уики за гербове, танцуващите скелети на Дисни, защо Китай инвестира в европейския футбол, архив с шоуто на немската тв легенда Харалд Шмит, защо в американските затвори се влиза без сутиен, един баварец обяснява, какво е да участваш в първенството по американски футбол по бельо.
Нова Зеландия недолюбва колониалния си флагот край време и ето че процесът по избор на ново знаме е вече реален и на финалната фаза. Очаквано сребърната папрат е основен мотив при финалистите, но на мен ми се щеше по-интересните предложения катоТукутуку и Хуихуи да стигнат по-напред. Ето и два различни проекта със сходен генезис - случайни флаговепо улицитена Хонконг и такива, вдъхновени от архитектурата на сградитев бразилския Флорианаполис.
Игрички за графични дизайнери, алманах с логотипи от Източния блок, славянски шевици върху автомобили (обърни внимание на своеобразната азбука), ръчно рисувани табели, навяващи спомени за Индия, Нерадостният Заек, ноар плакати за известни филмиот Марко Манев, митът за златното сечение, червеноноси картички - жокери за литературните течения, упражнения по щатски брандинг върху регистрационните табели, интерактивна карта на света на Игра на тронове, смущаващите картинина Дино Валси CV върху кутия за мляко, ок, нает си.
Проекти.тепредставят български шрифтове, при това безплатни, а това са букви от София. Апропо българска срещу руска кирилица, ето една концепция, която извежда унификацията на едно следващо ниво - стандартизация на латинските и кирилските графеми. И за финал на типографското блокче - още безплатнишрифтове, анатомична азбука, стилизирани имена на държавии М като метро.
Добрите идеи: небългарите около нас, с комиксисрещу расизма и няколко мейл кореспонденции, които всъщност си струва да прочетеш.
Историческата сводка започва с това как арамейският, своеобразният лингуа франка на източното Средиземноморие преди 2000 години, е напът да изчезнеизцяло, оставаме в Близкия Изток с една идея за прекрояване на границите, много карти за Средновековиетои от последните 200 години, истории за белгийските бежанцивъв Великобритания по време на Първата и полскитев Иран, да, Иранпо време на Втората Световна война. 29 игри, които никой не играе вече, срещу може би най-бруталния спорт от край време - калчо сторико. И стигаме до наши дни с разкриването на дизайнера на роклите, в които са облечени моделите на Густав Климт, вестникарския архив на Гугъли 20-тата годишнина на Хлапета.
Ийтуите Убера на кулинарията и твоя шанс да вечеряш в дома на професионален готвач. Защо дините изглеждат страннов ренесансовите картини и изобщо какво се е случило с плодовете, с които сме свикнали и обичаме днес, през последните няколко века. Секси момичета с дюнери заливат рунетаи защо се случва това, освен, нали, очевидното - секси момичета и дюнери. Малко по-традиционен гид как да снимаш храна (за начинаещи фууд блогъри и напреднали хипстъри), точилка с десени семпли чаши, пардон, Семпли. Къде по света е ок да си пийнеш повечко (в останалата Източна Европа ни бият с малко), но, спокойно, вече има сладко от бира за пълноценна закуска. За вечеря пък датчаните, кой друг, ни обясняват как се комбинира крафт бира с гурме храна, продължаваме с бирени портрети, някои от най-редките бирина света и една, направена със стар хляб, примерна извадка с крафт от славянски държавии карта с всички пивоварни в Чехия, лек път! За мезе - всевъзможните заливки за пържени картофки от цял свят (в т. ч. kartofi sus sirene, пускай химна), най-добрите места да хапнеш стек в Лондон, в Християния можело ида се яде, смалява ли се дупката на донъта, какво има в готовите храни (лайна, ама ти си го знаеше) тайната на сиренето комтеи съвсем открито вкусния дим сум.
Тези пък не знам как да ги групирам, затова ти ги изсипвам така: изчезналите и забравеникомикс герои, световните тенденциии наемитепо станциите на Лондонското метро, къде в Берлин е най-шумно, италиански глезотийки, световният лидер по самоубийства - Гвиана, портал за поляците в Германия, специалните октоподи, много оранжево, различен поглед върху Перник, уики за гербове, танцуващите скелети на Дисни, защо Китай инвестира в европейския футбол, архив с шоуто на немската тв легенда Харалд Шмит, защо в американските затвори се влиза без сутиен, един баварец обяснява, какво е да участваш в първенството по американски футбол по бельо.
↧
Шаблон 13
Унгарска рапсодия.
↧